О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София 09.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 2796/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба , подадена от адв. И. К. – процесуален представител на Р. К. Д. против въззивно решение № ІІІ-1/02.02.2015 г. по гр.д.№ 2005/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 169/19.09.2014 г. по гр.д.№ 656/2014 г. по описа на Несебърски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Р. К. Д. против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.-т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът не е съобразил събраните по делото доказателства – гласни и писмени. При постановяване на решението, съдът се е задоволил с изключително кратки и необосновани мотиви и не е изложил подробни съображения защо следва да се приеме, че решението за съкращаване в щатното работно разписание на обслужващия персонал в хотела, довело до освобождаване на ищцата от работа, т.е. прекратяване на трудовото й правоотношение, не е обвързано с взетото вече решение на Общото събрание на собствениците на недвижими имоти в комплекса, който се управлява от ответното дружество по силата на договор между него и общото събрание на собствениците.
Ответникът по касация – [фирма], посредством процесуалния си представител – адв. Е.Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че първоинстанционното решение е правилно, като изводът е обоснован с това, че е налице съкращаване в щата, въз основа на решение на управителя на дружеството, който е компетентен да го извърши. Освен това съдът е стигнал и до извод, че е налице фиктивно съкращаване в щата, тъй като функциите на съкратената работничка са разпределени между други.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Изложените от касатора основания /необсъждане на доказателствата по делото/са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Аргументацията за наличието на основанието по т.3 на чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 500/ петстотин/ лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-1/02.02.2015 г. по гр.д.№ 2005/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд, , трети въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА Р. К. Д., ЕГН – [ЕГН],жив.гр. А., област Б., [улица], вх.2, ет.3, ап.8, да заплати на [фирма] ,със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: