3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
София, 14.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 910/2010
година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Ад.” АД, гр. София против определение № 1838 от 05.10.2010 г. по в. ч. гр. д. № 803/2010 г. на Благоевградски окръжен съд. С обжалвания акт е отменено разпореждане № 3322 от 12.05.2010г. по ч. гр. д. № 1241/2010 г. на Благоевградски районен съд в частта, с която е постановено незабавно изпълнение срещу длъжника П. А. П. от гр. Благоевград, като заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК е отхвърлено и издадените срещу същия длъжник заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени. С атакуваното определение въззивният съд, след отмяна на постановеното от първоинстанционния съд определение № 5435 от 19.07.2010 г., е уважил искането на П. А. П. за спиране изпълнението на процесното вземане по реда на чл. 420 ГПК.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и недопустимо.
Ответникът по частната касационна жалба – П. А. П. от гр. Благоевград – заявява становище за нередовност на същата, респ. за оставянето й без уважение, по съображения в писмен отговор от 09.11.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Въззивното определение по чл. 419, ал. 1 и чл. 420 ГПК, което именно е предмет на настоящата частна касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановените от Благоевградски районен съд актове /разпореждане и определение/, постановени съответно по искане за допускане на незабавно изпълнение на сумите по процесния договор и по искане за спиране на принудителното изпълнение, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това определение няма отношение към развитието на конкретното дело, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане Поради това, то не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство.
Доколкото с настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, същото е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „А.” АД, гр. София частна касационна жалба против определение № 1838 от 05.10.2010 г. по в. ч. гр. д. № 803/2010 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: