6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
С., 02.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №1746/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ДП„К. „ [населено място] срещу решение от 25.11.2013г по в.гр.дело № 602/2013г. на Шуменски окръжен съд в частта ,с което е потвърдено решение от 10.07.2013г по гр.д. № 4474/2012г на РС –Шумен по уважени в една част искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди по чл. 200 ал.1 и ал.3 от КТ от трудова злополука, както и по касационна жалба на Е. А. Е. срещу същото решение в частта за размера ,до който са отхвърлени исковете му .
В изложение касаторът ДП„К.” изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 и т.3 ГПК . Във връзка с частично уважения иск за присъждане на пропуснати ползи, разлика между получавано трудово възнаграждение и лична пенсия за трайна неработоспособност , за срока от една година , както е била отпусната пенсията, епоставен въпорс за необсъждането на довода ,че ищеца е напуснал работа по собствено желание и главното ,че не е ангажирал доказателства за опит да си търси работа , съответстваща на здравословното му състояние. Изтъква се противоречие с указанията по ППВС №4/1968г и реш.по гр.д № 472/2009 на Шуменски ОС , че в тези случаи обезщетение не се дължи.Вторият въпрос е за допустимостта от събиране на нови доказателства пред въззивния съд , относно приложението на чл.266 ал.3 , когато страната е поискала доказателствата , но първоинстанционният съд не ги е допуснал в нарушение на съдопроизводствени правила Процедирано е в противоречие с практиката на ВКС , част от която е цитирана , тъй като въззивният съд не е допуснал поисканата от страната експертиза , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
В изложението на касатора Е. е формулиран въпрос какви са обективно установените критерии , от които се ръководи съда при определяне на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, и за задължителния характер на указанията , дадени в ППВС №4/1968г и редица решения ,постановени по реда на чл. 290 ГПК , от които са изтъкнати реш. № 749/2008г по гр.д № 387/2008г ТК , реш. №350 от 2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о,При наличие на ЕР на ТЕЛК относно причинените от трудовото злополука увреждания ,същите не са преценени като вид и степен , а екпертизата на вещото лице по делото не обсъдена във връзка с установените по това решение обстоятелства .Този довод се формулира и като въпрос ,тъй като съдът не е кометнирал медицинката документация ,за да присъди обезщетението в крайно занижен размер.Изтъква се противоречие с ТР №1 /2000г ОСГК и с реш. № 108 от 2011г по гр.д № 1814/2009г ІV , съгласно което заключението на вещо лице се обсъжда наред с всички доказателства по делото , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Въпрос във връзка с решението на въззивния съд в частта , с която е произнесен иска за обезщетение на имуществените вреди, не е формулиран.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ДП„К. „ [населено място] и е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищеца Е. А. Е. по първия формулиран в изложение към нея въпрос , тъй като въззивният съд , в противоречие с указанията по ППВС № 4 от 23.12.1968г. , се е задоволил да изложи в мотивите си единствено преценката си ,че присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди е завишено без да изтъкне обстоятелствата, които обосновават присъдения по- нисък размер. Процесуалният аспект на въпроса , довел до формулирането на процесуалноправните въпроси в изложението на касатора Е. А. Е. , в този случай ще бъде обсъден в решението по същество , без да е необходимо да им се дава отговор по реда на чл. 291 ГПК. От мотивите на въззивния съд не става ясно дали този съд е намалил обезщетението поради решаващо възприети от съда медицински изводи , че болките на ищеца по време на лечението са били умерени и почти са отзвучали към момента на прегледа от вещото лице , или поради съображенията , изложени при обсъждане на иска по основание : тъй като не е доказано внезапното влошаване на здравето на ищеца на посочената дата ( т.е датата на злополуката) да се дължи на процесния инцидет , не е доказан начина на настъпване на злополуката и пр.
По въпроса в изложението на касатора ДП„К.”, касаещ присъждане на обезщетение за разликата между лична пенсия и получавано преди трудовата злополука трудово възнаграждение , не е дадено противно на установената практика на ВКС разрешение за случай,при който трайната нетрудоспособност е установена с ЕР на ТЕЛК на 50 % с , има изрично предписание,че работникът не може да изпълнява заеманата работа при работодателя , като последният не го е трудоустроил с друга подходяща работа. Уволнителното основание в случая е по чл. 327 ал.1 т.1 КТ и на него се е позовал работодателят , при подадено заявление. П. основание, ако е настъпило след злополуката, поначало няма отношение към предпоставките на фактическия състав на обезщетението и обсотоятелствата по делото сочат неотносимостта на въпрос , основан на твърдението ,че работникът сам е напуснал работа, не си е потърсил друга , съответстваща на здравословното му състояние и поради това работодателят не се дължи обезщетение при трудова злополука. Неоснователно се изтъква противоречие с ППВС №4/1968г в аспекта , изтъкнат в решение №8/2010 по гр.д № 472/2009 на Шуменски ОС,когато основанието на чл. 200 ал.3 КТ се преценявано във връзка с професионално заболяване ,което не изключвало възможността за полагане на труд и не е приета за установена връзка с работата , от която работникът е бил съкратен преди заболяване да бъде установено . В посоченото от касатора решение по гр.д № 472/2009 на Шуменски ОС е обсъждан случай , при който инвалидизирането е настъпило повече от година след прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя и не е давано разрешение на правен въпрос, относимо към настоящия случай. Основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не е налице.
Първият въпрос не е ясно формулиран , но и доводът за противоречие с установената практика е необоснован. Предвид решаващите съображения , с които искът за пропуснати ползи по чл. 200 ал.3 КТ е приет за основателен, въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС и основанието на чл. 280 ал.1 т.1ГПК не е налице . Щом в резултат на трудова злополука работникът е станал трайно нетрудоспособен и му е определена пенсия за инвалидност, той намалява доходите си с разликата между получаваната пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което е получавал и което би получавал, ако не беше инвалидизиран от настъпилата трудова злополука. Тези имуществени вреди в пълен размер , като пропуснати ползи, подлежат на обезщетяване от работодателя (реш.№413 от 2013 по грд № 334/2012г ІІІ г.о ) . Определянето на степента на увреждането, която обуславя и невъзможността на пострадалия да изпълнява занапред същите трудови функции, каквито е изпълнявал преди увреждането и от което зависи видът на работата, която би могъл да изпълнява занапред, се извършва именно с решение на ТЕЛК, което дава правото на работника да получава пенсия за инвалидност в размер, обусловен от определената с това решение степен на трайно намалената работоспособност(реш. №365 от 2013 по гр.д № 1063/2012 ІV г.о), вредата трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение , което работникът би получил ако беше здрав и работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като между тези величини има причинно-следствена връзка (реш.119 от 213 по гр.сд № 675/2012 ІV г.о ). Решаващите изводи на въззивния съд по присъденото обезщетение в частта за имуществените вреди са съобразени с тази установена практика на ВКС по чл. 290 ГПК .
По формулирания процесуалноправен въпрос в изложението на касатора ДП„К.” също не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Преценката на съда относимо ли е исканото доказателството или доказателственото средство , заявено по реда на чл. 266 ал.3 ГПК и по- конкретно преценката на съда ,че не следва да се назначава вещо лице –техническа експертиза със задача да даде заключение „дали ако е спазван инструктажа при водене на коне в конкретния случай е щяло да се стигне до инцидента” , както и да отговори „има ли допусната груба небрежност” , не обуславя относимот на поставения процесуалноправен въпрос по приложното поле на чл. 266 ал.3 ГПК като решаващ за изхода на делото. Според закона и установената практика , допускането на искани от страната доказателства не е безусловно ,а що се отнася до искането за назначачаване на вещо лице, това доказателствено средство следва да се ангажира при необходимост от специални знания , каквито в случая нито са били необходими , нито станата е формулирала задача по въпрос ,свързан с експертна компетентност при преценката на контретни факти -при положение, че не е имало твърдение за такива конкретни факти и навеждането им е прекрудирано.По основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаторът- ответник по иска не е изтъкнал никакви съображения .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И : [Button] [Button]
Допуска касационно обжалване на решение от 25.11.2013г по в.гр.дело№602/2013 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение от 10.07.2013 г. по гр.д.№4474/2012 г. на РС-Шумен е отхвърлен иска на Е. А. Е. за обезщетение на неимуществени вреди по чл.200 ал.1 КТ в размер над сумата 10 000 лева, до пълния претендиран размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .