О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
София, 08.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2712/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1133/01.02.2013 г., подадена от адв. Е. П. – процесуален представител на ищеца [фирма]/понастоящем [фирма]/ – [населено място], против въззивно решение №1911/29.11.2012 г. по гр.д.№2110/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, четвърти състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 10.01.2012 г. по гр.д.№1158/2007 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-15 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма]/понастоящем [фирма]/ – [населено място], против П. Д. К. и Т. В. Д., и двамата от [населено място], обективно и субективно солидарно предявени искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД: за сумата 20200 лева – неимуществени вреди, за неверни изказвания , направени на 19.11.2006 г. по Нова телевизия, и за сумата 1120 лева – имуществени вреди ведно със законната лихва, върху тези суми, считано от 30.3.30.3.2007 г., както и сумата 1048,31 лева, представляваща законна лихва върху вземанията за обезщетение, от датата на причиняване на вредата – 19.11.2006 г. до 30.3.2007 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че трайната съдебна практика за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на юридическо лице – търговец, е лишено от основание закона, като изводът е обоснован с установеното с решение №47/10.9.2010 г. по гр.д.-№625/2008 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., а именно, че “неимуществените вреди са причинени, когато увреждането е засегнало психическата сфера на пострадалия, като трайно и продължително състояние, а това житейски и правно, според настоящия съдебен състав, е въобще неприложимо към юридическо лице, дори и да е търговец и не могат да имат неимуществен характер”.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправният въпрос за възможността да бъдат присъждани неимуществени вреди от непозволено увреждане на юридически лица, като се твърди, че трайно установената съдебна практика е неправилна. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касация П. К. и Т. В., посредством процесуалните си представители – адвокати З. С. и Н. А., са депозирали отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че касационната жалба е подадена в законния срок по чл.283 ГПК.
За да се произнесе по поставения въпрос съдът взе предвид следното:
По поставения от касационния жалбоподател въпрос по иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД относно присъждането на неимуществени вреди на юридическо лице е налице съдебна практика по чл.290 ГПК, опредметена с решение №47/10.9.2010 г. по гр.д.-№625/2008 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., споделя тази практика, поради което не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
Относно претенциите за имуществени вреди и лихви за забава, тъй като въззивното решение е обжалвано изцяло, макар, че не са поставени въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съдът намира, че следва да остави без разглеждане касационната жалба, тъй като всеки един от посочените искове е с цена до 5000 лева /аргумент от 280, ал.2, предложение първо ГПК/.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1911/29.11.2012 г. по гр.д.№2110/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, четвърти състав, по подадената от адвокат Е. П. – процесуален представител на ищеца [фирма]/понастоящем [фирма]/ – [населено място], касационна жалба, вх.№1133/01.02.2013 г., по иска на неимуществени вреди с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, вх.№1911/29.11.2012 г., подадена от адвокат Е. П. – процесуален представител на ищеца [фирма]/понастоящем [фирма]/ – [населено място], против въззивно решение №1911/29.11.2012 г. по гр.д.№2110/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, четвърти състав, в частта, с която е потвърдено решение от 10.01.2012 г. по гр.д.№1158/2007 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-15 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма]/понастоящем [фирма]/ – [населено място], против П. Д. К. и Т. В. Д., и двамата от [населено място], с правно основание чл.45, ал.1, ЗЗД за имуществени вреди и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Определението тази част може да се обжалва в седмодневен срок от получаване на съобщението от страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: