3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
С., 13.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №1676/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. С. Н. чрез адв. Ал. Ж. срещу решение № 154 от 15.06.2010г по гр.дело № 171/2010г. на Ловешки окръжен съд , с което в производство по иск на основание чл. 45 от ЗЗД е потвърдено решение от №32от 01.03.2010г по гр.д. № 190/2009г на Луковитски районен съд за неговото отхвърляне изцяло ,като недоказан.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква противоречие с практиката на ВКС ,основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и се прилагат решения от казуалната практика ,без да се формулира въпрос. Поддържа се и основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,противоречиво решаван е въпроса за определянето на обезщетението за неимуществени вреди по размер . Основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се изтъква по въпроса допустимо ли е да се доказват със свидетели получени увреждания , отразени в медицинско удостоверение ,след като за това се изискват специални знания и е назначено вещо лице .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК без да бъде изведен конкретен правен въпрос,Не е изпълнено общото , отнасящо се до всички основания на чл. 280 ал.1 от ГПК условие на обосновката по този ред .Прилагането на решения от незадължителната практика на ВКС и въззивни съдилища ,в които решения искове на същото основание , но при друга установена фактическа обстановка , са уважавани , не е основателен довод за допускане до касационно обжалване. Независимо от приложения набор съдебни решения ,не е налице и обосновка по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по общо формулирания въпрос за прилагането на критерия по чл. 52 от ЗЗД. При отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан ,както е в случая,този въпрос няма отношение към решаващите изводи на съда по делото. Изложението неправилно отъждествява касационните оплаквания срещу решението по смисъла на чл. 281 т.3 от ГПК с формулирането на въпрос по прилагането на чл. 52 от ЗЗД или по фактически въпроси на спора ,свързани с доказване на ищцовите твърдения . Като въпрос по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК защитата формулира питане относно допустимостта на свидетелски показания ,което също няма връзка с решаващите фактически изводи на съда,нито с процесуалните правила, относимо приложени в доказателствения процес по настоящето дело .Въззивният съд не е приел гласните доказателства за недопустими при установяване факта на деянието , не е оставил без обсъждане и приетата медицинска експртиза по въпросите , за което са били необходими специални знания . Гласните доказателства и заключенията на вещи лица не се изключват взаимно като доказателствени средства в един и същи процес, допустимостта им в случая няма отношение към извода на въззивния съд , че не е установена причинна връзка между поведението на ответника и вредите , за които ищцата е претендирала обезщетение и че по делото се установява друга фактическа обстановка от тази , която се твърди в исковата молба . Този решаващ мотив , освен че е изграден при фактически предпоставки , различни от изтъкнатите и приложените съдебни решения от практиката на ВКС , няма и връзка с поставения въпрос по допустимостта на определени доказателствени средства .
Ето защо касационно разглеждане не следва да се допуска .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 154 от 15.06.2010г по гр.дело № 171/2010г. на Ловешки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .