3
О П Р Е Д Е ЛЕ Н И Е
№888
Гр.София, 20.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1093 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], – В. П. П., [населено място], обл. Велико Т. срещу решение № 193/09.07.2012г., постановено по в.т.д.№ 145/12г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 28/01.03.2012г. по гр.д.№ 581/11г. на Великотърновския окръжен съд за приемане за установено, че за [фирма], [населено място], общ.С. съществува вземане в размер на 100000 лв. против [фирма], – В. П. П., произхождащо от запис на заповед от 16.06.2010г., въз основа на който е издадена заповед № 402/21.02.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 538/11г. на Великотърновския районен съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед от 16.06.2010г.е издаден като обезпечение за дължимите по договор за доставка от 09.12.2009г. суми, които към м.06.2010г. са възлизали на 185267.93 лв. Решаващият състав е разпределил доказателствената тежест, като е възложил на ответника по иска – издател на записа на заповед да установи наличието на каузално правоотношение, за обезпечаване на задължението по което е издаден документа, както и че е платил по това каузално правоотношение, за да докаже, че не дължи сумата по менителничното правоотношение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът се позовава на практика на ВКС в цитирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения, които са възприети като задължаващи кредитора – поемателя по записа на заповед да докаже изпълняемото вземане – съществуването и размера му.
В практиката на ВКС е направено разграничение при разпределянето на доказателствената тежест по иска за установяване на съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, досежно заявените от страните твърдения и възражения. Посочената от касатора практика /напр. Решение № 103/24.06.2009г. по т.д.№ 717/08г. на ІІ т.о. и решение № 121/01.07.2009г. по т.д.№ 55/09г. на ІІ т.о./ е относима в случаите, когато длъжникът е доказал личните си възражения срещу записа на заповед – съществуването на каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед.
Съгласно решение № 143/01.02.2013г. по т.д.№ 870/11г. на ВКС, І т.о. при предявен иск по чл.422 ГПК за установяване на съществуването на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, съдът следва да разпредели доказателствената тежест съобразно с нормата на чл.154, ал.1 ГПК, като възложи на всяка от страните доказването на фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед. Дадените разяснения са, че ако длъжникът твърди, че ценната книга е издадена за обезпечаване на изпълнението по каузална сделка, то той следва да въведе и възражения за недействителност на тази сделка, както и всякакви други правопогасяващи възражения относно вземането по каузалната сделка, които имат за последица и недължимост на вземането по записа на заповед.
В случая, длъжникът е въвел възражение, че записът на заповед е издаден по повод на друго каузално правоотношение между страните и въззивният съд е приел, че същото е доказано, както и че издателят има задължение за заплащане на цената по договор за доставка. Издателят е твърдял, че липсва признание за дължимостта на сумите по каузалното правоотношение в приетия от съда по същество размер, но от друга страна, е направено признание за дължимост на сумата от 93000 лв., като е заявено и възражение за заплащане на този дълг. В този смисъл, доказателствената тежест за погасяване на задължението по каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед, е разпределена от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 193/09.07.2012г., постановено по в.т.д.№ 145/12г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.