О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 17.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 99/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. С., подадена чрез адв. Ст. П., срещу въззивно решение от 09.07.2012г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 13282/2011год. С това решение е потвърдено решение № І- 49 – 86 от 04.07.2011г., постановено по гр.д. № 44881 по описа за 2009г. на РС – [населено място], в частта, с която е осъдена М. Х. С. на основание чл.45 ЗЗД да заплати на Г. Б. К. сумата от 2079,97лв.,представляващи вреди от теч в собствения й апартамент, находящ се в [населено място], [улица],ет.3, както и сумата 7000лв., представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в несъбрани граждански плодове от вещта, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2009г., до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по няколко въпроса, които имат отношение към правилността и обосноваността на решението и надлежното им разрешаване би се отразило върху изхода на спора. Счита, че такива са въпросите – уточнени от съда, свързани с приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК (чл. 188 ГПК отм.) и чл. 165, ал.2 ГПК (чл. 134 ГПК отм.):следва ли съдът да обсъди всички доказателства от значение за изхода на спора, включително и да извърши съпоставка между гласните доказателства и заключението по извършената техническа експертиза, да мотивира кои показания кредитира и кои не, респективно кои факти счита за доказани и кои не, допустимо ли експертизата да почива на предположения, при иск по чл.45 ЗЗД следва ли да установи в решението си конкретно противоправно поведение на ответника,което е в причинна връзка с вредите на ищеца и при уважаване на претенция за обезщетение за пропуснати ползи следва ли да изследва бездействието на ищеца, довело до възникване или увеличаване на вредите. Обосновава твърдяното противоречие на въззивното решение с приложените към изложението съдебни актове с оплакването, че в процесния случай въззивният съд не е обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност, не е направил съпоставка на установеното с тях и не се е произнесъл в мотивите за правното им значение при решаване на делото, не се е мотивирал защо дава вяра на заключението на вещото лице, което според касатора е в противоречие с показанията на разпитаните свидетели и почива на предположения, вследствие непълен анализ на доказателствата е достигнал до грешния извод, че ответникът е имал противоправно поведение от което пряко произтичат причинените на ищеца вреди, както и, че не е взел предвид установения по делото факт, че неотдаването на апартамента под наем от страна на ищцата се дължи на собственото й бездействие и невземането на мерки за ограничаване на щетите от теча. Касаторът счита, че е налице и основанието по чл.280 т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по обуславящия изхода на спора въпрос , уточнен от съда – следва ли ищецът по иск за непозволено увреждане да докаже целия фактически състав, с всички негови елементи, на непозволеното увреждане: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда, и вина, но не посочва защо смята, че произнасянето на настоящата инстанция ще допринесе за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответната страна Г. Б. К. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд с оглед цената на иска към момента на завеждане на исковата молба, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове, въззивният съд е приел, че елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: противоправно поведение, вина, вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.посочил е, че общата норма на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД въздига в противоправно поведение самото причиняване на вреди, т.е. законът забранява да се причиняват вреди и затова всяко поведение, което води до причиняване на вреди, е противоправно. В случая е налице противоправно поведение на ответницата, което се изразява в бездействието й да поддържа апартамента си в изправно състояние, вследствие на което е настъпилият теч и вредите от него в апартамента на ищцата. Ако ответницата е поддържала апартамента в безопасно състояние, вредите в апартамента на ищцата не биха настъпили. Приел е също, че презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена от страна на ответницата, чиято е доказателствената тежест.По отношение на причинно – следствената връзка между поведението на ответницата и настъпилите вреди, е приел, че същата се установява въз основа на доказателствата по делото. В тази връзка е посочил, че вестибюлът и холната стая са едно общо помещение, като холната стая е без прозорци, а другата част вестибюлната стая е с прозорци; че над вестибюла се намира самостоятелно таванско помещение с вход от общия коридор, а над свързаната с вестибюла стая е разположено помещение, което е част от имота на ответницата с вход от общия коридор – т.е. банята на ответницата; че това се установява въз основа на заключението на СТЕ и констативният протокол от Столична община, който като официален документ с материална доказателствена сила обвързва съда да приеме, че фактите в него съответстват на действителното фактическо положение; че изводът, че източникът на теча, причинил вредите, е банята на ответницата се подкрепя и от показанията на тримата свидетели. Посочил е и това, че наличието на построена баня в апартамента на ответницата над хола на ищцата, както и наличието на най-големи поражения в хола на ищцата обуславят причинно-следствената връзка между поведението на ответницата, изразяващо се в неподдържане на апартамента в изправно състояние и настъпилите вреди. Въз основа на горното е обосновал извод, че са се осъществили предпоставките по чл.45 от ЗЗД, които обуславят ангажиране на деликтната отговорност на ответницата до размера на доказаните вреди и пропуснати ползи. По отношение на вредите е приел, че същите са установени в размер на 2079, 97 лева, представляващи стойността на видовете СМР, необходими за отстраняване им. По отношение на пропуснатите ползи е посочил, че същите подлежат на обезщетяване, когато е налице сигурно увеличение на имуществото. В случая е установено, че страната е пропуснала вследствие на теча да сключи договор за отдаване на имота под наем вследствие на което е щяла да увеличи имуществото си. Въз основа на заключението на вещото лице е приел, че стойността на пазарния наем на апартамента на ищцата възлиза на сумата от 17 333 лева. за периода 01.10.2007г. -31.08.2009г., но тъй като в случая по отношение на пропуснатите ползи е претендиран по-нисък размер от 7 000 лева, е обосновал извод, че искът следва да бъде уважен до този размер.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на Т. № 1/2009 г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед посочената дефинитивност не могат да се третират като релевантни поставените от касатора въпроси, тъй като те нямат правен характер по смисъла на Т. № 1/2009г., а са формулирани от касатора в контекста на становището му, изведено от доводи за неправилност и необоснованост на решението поради неправилен анализ на доказателствата и неспазване правилата на логиката, имащ за последица неправилни и необосновани изводи на решаващия съд. Тези доводи са ирелевантни към производството по чл. 288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл. 281 ГПК.
При липсата на общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване ВКС не дължи произнасяне по наличието или не на специфичната такава, поддържана от касатора. За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че позоваването на цитираните по-горе решения на ВКС е неуместно, тъй като касаят произнасяне по искове за защита срещу непозволено увреждане, но при различна фактическа обстановка, третират въпроси, които не са разглеждани от въззивния съд с решението, предмет на настоящото дело, и не могат да обосноват извод за наличие на противоречие в твърдения от касатора смисъл.
В обобщение следва да се посочи и това, че въпросите на касатора се свеждат до неаргументирано оспорване на правните изводи на съда и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС смисъл. Касаторът привързва въпросите си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Така поставени те не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Съдът не присъжда разноски и в полза на ответника по касационната жалба, тъй като такива не са претендирани.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.07.2012г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 13282/2011год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: