4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 02.12.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3322 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени съответно от Н. Д. Б., чрез адв. Ц. П. от Софийска АК и от С. Р. С., чрез адв. Л. К. от Софийска АК, против въззивно решение № 52/16.02.2016 г., постановено от Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 541/2015 г.
В двете касационни жалби се правят оплаквания за неправилност, като се излагат идентични касационни доводи за допуснати нарушения на съдопроизводтвените правила и противоречие с материалния закон. И двамата касатори, които са ответници по делото, искат отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, като молят и присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени по делото във всички инстанции.
Насрещната страна [фирма], представлявано от изпълнителните директори Л. Х. и А. К., чрез адв. М. Я. от САК, подава отговори и по двете касационни жалби в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Моли да се присъдят направените по делото разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск от [фирма] против Н. Д. Б. и С. Р. С. за обявяване по отношение на ищеца недействително по чл. 135 ЗЗД на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 167, том 1, рег. № 2058, дело № 149 от 2012 г. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Пернишки районен съд, е уважил иска. За да се постанови този резултат, съдът установил, че с влязло в сила решение на 28.12.2012 г. Н. Д. Б. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 205 855.39 лева – обезщетение за претърпени вреди. Въз основа на последното е издаден изпълнителен лист за вземането и срещу Н. Б. е образувано изпълнително дело.
Б. притежава в собственост недвижим имот, представляващ самостоятелен жилищен обект в сграда, върху който имот нейният праводател Д. Й. С. има учредено в своя полза вещно право на ползване. Тя дарила на сина си С. Р. С. горния имот, като запазила и за себе си право на ползване.
Като краен извод, съставът на въззивния съд намерил, че всички изискуеми предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД са налице, а именно: ищецът има качеството на кредитор спрямо Н. Д. Б.; вземането на кредитора е възникнало преди датата на извършване на атакуваното правно действие от длъжника; длъжникът е извършил валидно правно действие; интересите на кредитора са увредени от така извършеното действие; длъжникът и третото лице (макар знанието на последното да не е необходимо предвид безвъзмездния характер на атакуваната сделка) знаят, че с извършеното правно действие увреждат интересите на кредитора. Предявеният отменителен иск е уважен, като ответниците Н. Д. Б. и С. Р. С. са осъдени да заплатят на [фирма] съдебноделоводните разноски, направени във въззивното производство.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Изложенията към двете касационни жалби са идентични, поставени са едни и същи правни въпроси: дали при учредено право на ползване, чийто титуляр е лице, различно от длъжника и лицето, с което длъжникът е договарял във вреда на кредитора, е необходимо участието на това трето лице в процеса по иск по чл. 135 от ЗЗД, както и дали могат да бъдат предмет на отменителния иск сделките на разпореждане на длъжника с права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение. Двамата касатори считат, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираните в изложенията съдебни актове.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът, свързан с участието на ползувателя Д. С. в исковия процес по чл. 135 ЗЗД, би имал значение, само ако третото неучастващо лице, е задължителен необходим другар на някоя от насрещните страни, което би обусловило недопустимост на постановеното без негово участие решение; неучастие на другар, само по себе си, по никакъв начин не се отразява върху правилността на решението. В случая не е налице задължително необходимо другарство на страната на ответниците, а и касаторите нямат правна възможност да защитава евентуално чужди права. Нещо повече, в случая, вещното право на Д. Й. С. да ползва имота съществува и се запазва в пълен обем, независимо дали второто дарение – от Н. Б. на С. Б., е отменено спрямо кредитора по павловия иск. Не е налице и противоречиво разрешаване по аналогичен казус в практиката – посоченото решение № 169 от 30.12.1985 г. на ОСГК разглежда въпроса за необходимостта решението, постановено по иск по чл. 135 ЗЗД, да бъде еднакво по отношение и на двете страни по сделката, увреждаща кредитора, което произтича от това, че праводателят и приобретателят по сделката имат качеството на необходими другари. Трето лице, със запазено вещно право на ползване върху имуществото, предмет на увреждащата кредитора сделка, не е страна по тази сделка, а само бенефициер.
Въпросът, дали могат да бъдат предмет на отменителния иск сделките на разпореждане на длъжника с права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение, е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ. Н. Д. Б. се позовава на решение № 1562 от 20.05.1982 г. по гр.д. № 805/1982 г. на I г.о., но то не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване нито по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито по т. 2 ГПК. Възприетото в цитирания съдебен акт разрешение е единично и отдавна преодоляно в практиката, а и при действието на ГПК от 2007 г. са постановени множество непротиворечиви решения по чл. 290 ГПК, в които е изяснено, че щом едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 ГПК, самото то се отказва от привилегията. Чрез отчуждаването на такова имущество той сам го прави секвестируемо; по своя преценка приема, че то не е необходимо за оцеляването му. Ако Н. Б. не беше се разпоредила сама с имота, то тогава, по силата на чл. 444 ГПК, банката-кредитор не би имала възможност да насочи принудителното изпълнение спрямо жилището й (в този см. решение № 456 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г. на IV г.о., решение № 357 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 100/2010 г. на IV г.о.). След като сама се е лишила от защитата по чл. 444 ГПК, без значение за основателността на иска по чл. 135 ГПК е това дали вещта, която е прехвълена с отменената сделка, е единствено жилище на длъжника и членовете на неговото семейство.
Несъгласието с изводите на въззивния съд само по себе си не може да обоснове допускане на касационно обжалване и е неотносимо в процедурата по чл. 288 ГПК.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение по касационните жалби на ответниците.
При този изход на делото, на ответника по касационните жалби се дължат разноски, в размер на 4 800 лева, за извършването на които е представено платежно нареждане от 30.06.2016 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 52/16.02.2016 г., постановено от Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 541/2015 г.
ОСЪЖДА Н. Д. Б. и С. Р. С. да заплатят общо на [фирма], представлявано от изпълнителните директори Л. Х. и А. К., сумата в размер на 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева, представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: