О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 03.07.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2001 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Л. Б., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 09.12.2013г., постановено по в.гр.д.№5143/2013г. на Софийски градски съд, в частта, с която след отмяна на решение от 17.12.2012г. по гр.д.№7901/2010г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от А. П. Л.-Д. и Г. Д. Д. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, вр. чл.128, ал.2 СК в частта, с която е постановено да виждат и вземат детето Г. Д. Д. и за 15 дни през лятната ученическа ваканция на детето през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на родителите.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата А. П. Л.-Д., чрез процесуалния си представител адв.Х., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Г. Д. Д. не взема становище.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявения от А. П. Л.-Д. и Г. Д. Д. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, вр. чл.128, ал.2 СК. С обжалваната част от въззивното решение е постановено А. П. Л.-Д. и Г. Д. Д. да виждат и вземат детето Г. Д. Д. и за 15 дни през лятната ученическа ваканция на детето през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на родителите. В атакуваната част на режима за лятната ваканция не е изменен първоначално определения режим на лични отношения на бабата и дядото с внучето – 15 дни през лятната ученическа ваканция на детето през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на родителите. Искането в касационната жалба е да се отмени решението и се измени режима в тази част на: 15 дни през лятната ученическа ваканция на детето през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на въззивното решение с ППВС №1/1974г. и приложени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – задължителна практика, която намира приложение и при определяне личните отношения между баба, дядо и внуци и в която са посочени критериите, по които съдът следва да се ръководи, като отчита обстоятелствата на всеки конкретен случай, от значение за интересите на самото дете, за да определи подходящи лични отношения между бабата, дядото и внуците/, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това следва да се посочи, че в приложените решения на ВКС, съставляващи задължителна съдебна практика, е прието: в първото от решенията – че основен критерий за интересите на детето са отношенията между него и бабата и дядото, а не отношенията на последните с родителите /този въпрос не е от значение за настоящото дело, по което не е бил поставен въпрос за прекъсване контактите на детето с бабата и дядото/; във второто от решенията – касационното обжалване е допуснато поради противоречие на въззивното решение с ППВС №1/1974г., а по същество са обсъждани обстоятелствата от значение за конкретното дело, включително, че единият родител на детето е починал, какъвто не е настоящият случай. Приложени са от касатора и решения на ВКС по чл.218а и чл.218и ГПК/отм./, с които при отчитане на конкретните обстоятелства по делото е определен първоначален режим на лични отношения на баба и дядо с внуци, докато в настоящия случай се касае до изменение на определен режим на лични отношения на баба и дядо с внуче, в който случай е от значение дали е налице изменение в обстоятелствата, които имат значение за определяне на режима на личните отношения между баба, дядо и внуци. Обстоятелства, които са приети за релавантни по приложените решения по чл.218 ГПК/отм./ – местоживеене в едно и също или в различни населени места на дядото и бабата, и внуци; повишена степен на зрялост на детето /постъпване в гимназиален курс/ – не са от значение за настоящото дело, тъй като първото обстоятелство не се е променило спрямо първоначално определения режим, а второто не е настъпило – детето Г. е родено през 2003г.. Що се отнася до обстоятелството, че е изменен определения режим на лични отношения на бащата с детето, въззивният съд го е обсъдил и е приел, че е от значение за изменение на първоначално определения режим на отношения на бабата и дядото с детето и изложил съображенията си за обема на изменението, което налагат, но правилността на тези изводи не може да бъде преценявана при допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.
Касаторът сочи, че въззивният съд е разрешил въпросът: „кои фактори определят интереса на детето като водещ критерий при определяне на режим на лични отношения между детето и неговите баба и дядо”. Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не обосновава поставеният въпрос да е от значение за развитие на правото и за точното приложение на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението, а напротив – има позоваване на задължителна съдебна практика.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация А. П. Л.-Д. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300лв.-за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09.12.2013г., постановено по в.гр.д.№5143/2013г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Л. Б. да заплати на А. П. Л.-Д. сумата 300лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: