3
О П Р Е Д Е ЛЕ Н И Е
№889
Гр.София, 20.11.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1099 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Г., [населено място] срещу решение № 605/18.04.2012г., постановено по гр.д.№ 4238/11г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 01.08.2011г. по гр.д.№ 4440/07г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора по реда на чл.254 ГПК /отм./ иск за признаване за установено по отношение на Г. М. Т., [населено място], че не дължи сумата от 148560 лв. по запис на заповед от 21.02.2005г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 20537/07г. от Софийския районен съд.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед от 21.02.2005г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист на основание чл.237, б.”е” ГПК /отм./, е подписан от издателя – ищец по иска, поради което оспорването на автентичността му не е проведено успешно и менителничният ефект съществува. Изложени са съображения, че длъжникът – издател по записа на заповед не е доказал съществуването на каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като единствено оспорването, че каузално правоотношение не съществува не прехвърля тежестта на доказване върху кредитора, в полза на когото е издаден записът на заповед.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса: „При липса на твърдения записът на заповед да е издаден с цел обезпечаване на друго каузално правоотношение между страните, основателността на установителния иск следва ли да е обусловена единствено от доказване на формалната редовност на записа на заповед, от гледна точка на изискването по чл.535 ТЗ?”, като въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По тези въпрос е налице уеднаквяване на съдебната практика по реда на чл.291 ГПК с постановени от ВКС решения: Р..№ 149/05.11.2010г. по т.д.№ 49/01г. на І т.о., Р..№ 119/08.07.11г. по т.д.№ 1160/10г. на ІІ т.о., Р..№ 108/22.07.2011г. по т.д.№ 813/10г. на ІІ т.о., Р..№ 173/12.01.2011г. по т.д.№ 901/09г. на І т.о., Р..№ 128/23.10.2012г. по т.д.№ 561/11г. на ІІ т.о., в които е прието, че записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието, затова не е условие и за действителност на ефекта. Предмет на исковото производство по чл.254 ГПК /отм./, аналогичен на чл.124, ал.1 ГПК, е съществуването на самото изпълняемо право. Предмет на установителния иск по вяско конкретно дело е оспорване на вземането на кредитора /поемателя/ по записа на заповед, като длъжникът трябва да изчерпи всичките си възражения срещу вземането. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Общото оспорване на вземането срещу него по редовния от външна страна менителничен документ, не представлява възражение на длъжника срещу вземането.
В Р..№ 5/02.02.12г. по т.д.№ 75/11г. на І т.о. ВКС изрично се е произнесъл, че при липса на възражение от длъжника – издател на редовен от външна страна запис на заповед за съществуването на каузално отношение, за обезпечаването на изпълнението по което е издаден менителничният ефект, кредиторът – поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка.
Според Р..№ 85/05.07.2012г. по т.д.№ 438/11г. на І т.о. редовният от външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис на заповед не е нищожен, ако кредиторът не е доказал наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по записа на заповед.
Обжалваното въззивно решение е в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Вторият въпрос е формулиран от касатора, като твърдение и довод: „Дори и да се приеме, че подписът върху записа на заповед е автентичен и положен от доверителката ми, то той е идентичен на начина, по който доверителката ми се е подписвала преди 2000 г. и следователно записът на заповед е издаден тогава. При това положение претенцията на ответника е погасена по давност, тъй като искането за издаване на изпълнителен лист, въз основа на записа на заповед е направено след изтичане на повече от пет години след датата на падежа.” По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По същество касаторът оспорва приетото от въззивния съд разрешение относно автентичността на записа на заповед, като в касационната жалба за първи път е направено възражение за погасяване на вземането по давност, предпоставено от оспорване на датата на издаване на документа. Посочените възражения са преклудирани, поради което не следва да се обсъждат, както и поставеният с тях правен въпрос.
Въпросите по молбата от 30.09.13г. не се разглеждат, тъй като същите са депозирани след изтичане на срока за касационно обжалване по чл.283 ГПК.
Право на разноски има ответникът по жалбата, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 605/18.04.2012г., постановено по гр.д.№ 4238/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.