О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
С. 02.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3129 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. Й. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 25.07.2015г. по в.гр.д.№ 3802 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ- 86 – 274 от 19.12.2013г. по гр.д. № 14976/2013г. на Районен съд София като е отхвърлен като недоказан иска му с правно основание чл.150 от СК против В. – Ж. С., действаща лично и със съгласието на майка си Т. Т. И., за намаляване на присъдената издръжка.
За да постанови акта си въззивният съд е изложил подробни мотиви, с които е обосновал извода си за липса на представени доказателства, въз основа на които да се направи извод за настъпило изменение на обстоятелствата, въз основа на които страните със споразумение помежду си са определили размера на дължимата издръжка. Ищецът, който е баща на непълнолетната В. – Ж. С. / [дата на раждане] /, се е съгласил, считано от 4.10.2012г. да й заплаща издръжка в размер на 400лв. По делото не са представени данни за дохода на родителите към момента на определянето на издръжката. Безспорно е, че към този момент ищецът като кредитополучател, вече е бил носител на задължението ежемесечно да заплаща вноски по договор за банков кредит № 427 от 7.07.2005г. В. съд е приел за новонастъпило единствено обстоятелство, че ищецът е станал родител и на друго дете – М., [дата на раждане] С. като е преценил, че липсват доказателства за доходите на ищеца към момента на определяне на издръжката, неговата работоспособната възраст, факта, че притежава добро образование и квалификация и няма данни за трайност на състоянието на безработица /във връзка с която получава обезщетение от около 800лв./, както и след съпоставка с потребностите на двете деца /едното на 16 години, а другото на една/, съдът е достигнал до извода, че грижата за друго дете само по себе си не е пречка за заплащане на процесната издръжка.
В приложеното към жалбата изложение е посочено основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните поставени три въпроса: за обхвата на неустановените обстоятелства, които съдът е обсъдил с оглед принципа на изчерпателност задължението му да обсъди всички представени по делото доказателства, за начина на формиране на фактически изводи и дали съдът може да възприеме фактически изводи , различни от следващите от събраните по делото доказателства и за точното прилагане на нормата на чл.150 от СК.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При тези мотиви, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като поставените въпроси, доколкото касаят правилността и обосноваността на постановения акт и обсъждането на ангажираните по делото доказателства, съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/09г. на ОСГТК на ВКС не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, а и по тях има установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд /т.е. в случая не е налице и посоченото от касатора специално основание /. В практиката няма спор, че за да бъде уважен иск с правно основание чл.150 от СК ищецът следва да е установил настъпила промяна в обстоятелствата, касаеща или възможностите на лицата, които дължат издръжката да я дяват или на нуждите на лицата, които имат право на издръжка, която промяна следва да е настъпила след постановяване на решението, с което е уважен първоначалния иск за присъждане на издръжка /вж. т.19 от актуалното и при действието на СК от 2009г. Постановление № 5 от 30.11.1981г., както и решения по чл.290 от ГПК с № 77 от 21.03.2012г. по гр.д. № 863/11г. на ІІІ г.о., №207 от 24.07.2013г. по гр.д.№ 911/12г. на ІV г.о., № 131 от 1.06.2015г. по гр.д. № 6927/2014г.на ІІІ г.о./. В случай като настоящия, когато искането за изменение на издръжката е мотивирано с промяна във възможностите на задълженото лице, последното следва да установи трайно настъпила съществена промяна в някое от следните примерно изброени обстоятелства: доходи, имотно състояние, трудоспособност, здравословно състояние, семейно положение, възникнало задължение за издръжка на друго малолетно дете. Когато ищецът не е представил доказателства за доходите си към момента на постановяване на съдебния акт, с който е определена издръжката и когато е установено, че всички посочени като нови обстоятелства /задължение за изплащане на жилищен кредит към банкова институция, задължение за издръжка на друго дете/ или са съществували към момента на постановяване на първоначалния акт за определяне на издръжката, или сами по себе си не са достатъчни да формират извод за съществена промяна в състоянието, предявеният иск с правно основание чл.150 от СК се явява недоказан. Фактът, че лицето е безработно – по принцип – би могъл да е от значение за изменение на определения размер на издръжка. Когато обаче загубата на работа се навежда като обстоятелство, довело до промяна във възможностите на задълженото лице да дава издръжка, определяща е преценката на съда – дали с оглед конкретните факти по делото – същото съществува трайно или е за незначителен период. /В случая конкретните данни, че ищецът е безработен от 9.08.2013г, при предявен на 5.09.2013г. иск – не са достатъчни, за да установяват трайно състояние./
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице предпоставките за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.07.2015г. по в.гр.д.№ 3802 по описа за 2014г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.