О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр. София 24.01.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2959 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу решение № 62/23.01.2014 г. по в.гр.дело № 2656/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 3565/17.07.2013 г. по гр.дело № 52/2013 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. А. Г. срещу [фирма] искове с пр.осн.чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.286 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи към датата на издаване на заповед за изпълнение № 8141/17.10.2012 г. по ч.гр.дело № 14956/2012 г. на Варненския районен съд сумата 14 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в изпълнение на поръчка по споразумение от 08.10.2012 г. с нотариално заверени подписи, включващо сумите, подробно описани в решението и вместо отменената част е признато за установено в отношенията между А. А. Г. и [фирма] , че ответното дружество/правоприемник на [фирма]/ към датата на издаване на посочената заповед за изпълнение дължи на ищцата А. Г. сумата 14 400 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение в изпълнение на поръчка по споразумение от 08.10.2012 г. с нотариално заверени подписи, включващо сумите, посочени в решението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. може ли при иск по чл.422 ГПК съдът в диспозитива на съдебното решение да установява дължимост на вземане, което не е изрично посочено в заповедта за изпълнение, респективно в документа по чл.417 ГПК, послужил като основание за издаването й или следва да се ограничи само до осъдителната част на заповедта и може ли въззивният съд да излезе извън петитума на иска по чл.422 ГПК, в който сумата не е разбита по отделни вземания и ако това е допустимо няма ли да се стигне до произнасяне по отделни обективно съединени искове, които не са били предявени с исковата молба по чл.422 ГПК. В този случай няма ли да има нарушение на диспозитивното начало –чл.6,ал.2 ГПК, според което предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните, а не от съда. Ако е допустимо служебно да бъде разделена от съда исковата претенция на отделни вземания няма ли по този начин да се осуети възможността за касационен контрол, предвид разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. По въпроса относно възможността да се сключва договор от управителя на дружеството с ограничена отговорност след освобождаването му като управител предвид незабавното действие във вътрешните отношения на взетите от О. решения, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба А. А. Г. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Прието е за безспорно и установено от писмените доказателства, че срещу [фирма] в полза на А. А. Г. е издадена заповед за изпълнение № 8141/17.10.2012 г. по ч.гр.дело № 14956/2012 г. на Варненския районен съд за сумата 14 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, дължима по договор за поръчка и споразумение към него от 8.10.2012 г. с нотариално заверени подписи, заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 16.10.2012г до окончателното й изплащане. Заявлението за издаване на заповедта е постъпило в съда на 16.10.2012 г. Прието е за безспорно, че в производството по издаване на заповедта са реализирани разноски в размер на 288 лв.
Съдът е приел за установено от съдържанието на споразумение от 8.10.2012 г., с нотариално заверени подписи, че страните по спора – ищцата като довереник и ответното дружество като доверител, представлявано към този момент от управителя А. С. М., са приели, че за работа, извършена от ищцата в периода 25.04.2012 г. – 8.10.2012 г. и изразяваща се в правна защита и съдействие по граждански и търговски дела, прокурорски преписки и консултации, ответното дружество дължи сумата от 14400 лв., със срок на плащане – 7-дневен от сключването на споразумението – с падеж 15.10.2012 г.
Прието е, че по договор от 8.10.2012 г. за осъществено процесуално представителство по гр.д.№ 9145/2011 г. на Варненския районен съд между [фирма], чрез управителя А. М., е уговорено възнаграждение в размер на 1000 лв. на адв.Г. и последната съобразно протоколи от съдебно заседание от 2.04.2012 г. и 18.06.2012 г. е участвала като представител на дружеството и е изготвила отговор по чл.131 ГПК.
Съдът е приел, че съобразно договор от 8.10.2012 г. за осъществено процесуално представителство по гр.дело № 2/2012 г. на Варненския районен съд между [фирма], чрез управителя А. М. е уговорено възнаграждение сумата от 4000лв. По прекратено т.дело № 2140/2011 г. на Варненския окръжен съд, изпратено по подсъдност на Варненския районен съд и образувано под гр.дело № 2/2012 г. адв.Г. е депозирала отговор и допълнителен отговор на 28.11.2011 г.
Прието е, че по договор от 8.10.2012 г. за осъществено процесуално представителство по гр.дело № 9807/2012 г. по описа на В. между [фирма] чрез управителя А. М. е уговорено възнаграждение за сумата от 2000 лв. По това гр. дело, впоследствие прекратено, исковата молба е била изготвена от адв. А. Г..
Въззивният съд е приел, че между посочените страни е било уговорено и възнаграждение в размер на 5600 лв., представляващо сбор от възнаграждение от по 100 лв. на час за 56 часа работа съобразно договор от 28.09.2009 г. за извършване на консултации, изготвяне на жалби, сигнали, административни производства, нотариални производства, действия пред АВ, имотен регистър и др. Прието е, че към договора е изготвен отчет от адв.Г., подписан от управителя М. за осъществени консултации и изготвяне на книжа за 56 ч. или за сумата от 5600 лв.
Прието е, че по договор за поръчка от 8.10.2012 г. за осъществяване на процесуално представителство по гр.дело № 7419/2012 г. на Варненския районен съд е уговорено между страните възнаграждение за сумата от 1800лв.
Посочил е за установено, че на 25.10.2012 г. в Търговския регистър е вписано обстоятелството, че А. М. е освободен като управител на [фирма] и изключен като съдружник въз основа на решение на Общото събрание от 10.07.2012 г. и Решение на Апелативен съд В. № 266/22.10.2012 г. по т.дело № 584/2012 г. Според съда от посочената дата 25.10.2012 г. в Търговския регистър е вписан новият управител на дружеството Н. К..
От правна страна съдът е приел, че договорите за осъществяване на процесуално представителство и правна защита представляват по характеристика договори за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД.
Прието е, че за да е основателен иска в тежест на ищцата А. Г. е чрез главно и пълно доказване да установи кумулативното наличие на предпоставките – съществуването на облигационна връзка между нея и ответното дружество включително към посочената дата на споразумението от 8.10.2012 г. с нотариална заверка на подписите, по договори за поръчка за процесуално представителство по дела и административни преписки и че е била изправна страна по тях. Посочил е, че в тежест на ответника-жалбоподател е да докаже въведените твърдения, от които черпи права или изпълнение на задължението чрез престиране на претендираната сума за извършените адвокатски услуги.
Въззивният съд е приел за установено наличието на четири договора за осъществяване на процесуално представителство на ответника-жалбоподател, последният с променено наименование на фирма и дружествена форма, и споразумение от 8.10.2012 г., подписани, от лицето А. М. в качеството му на управител на дружеството.
Според съда е установено, че въз основа на решение на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 10.07.2012 г. А. М. е бил изключен като съдружник и освободен като управител и това решение е вписано в Търговския регистър на 25.10.2012 г. въз основа на Решение на Аапелативен съд [населено място] № 266/22.10.2012 г. по т.дело № 584/2012 г. и от същата дата 25.10.2012 в ТР е вписан Н. К. като нов управител на дружеството.
Относно действието на решението за промяна в обстоятелство, подлежащо на вписване въззивният съд е приел, че намира приложение общата разпоредба на чл.140 ал.4 ТЗ /в сила от 2003 г./ и, че разпоредбата чл.231 ал.3 ТЗ е приложима за акционерните дружества и същата е специална по отношение на общите правила. Прието е, че нормата на чл.140 ал.4 ТЗ има конститутивен ефект само спрямо трети за дружеството лица, каквото в конкретния случай е ищцата. Прието е, че не е установено възражението на дружеството-жалбоподател, че ищцата е получила писмо от 9.08.2012 г., с което са били оттеглени пълномощията й като процесуален представител на дружеството по делата.
При посочените съображения съдът е извел извода, че и към датата на споразумението от 8.10.2012 г. А. М. валидно е представлявал дружеството, с което ищцата е била в облигационни правоотношения и с действията си го е обвързал. Прието е, че ищцата също се е явявала надлежно упълномощена.
Според въззивния съд споразумението от 8.10.2012 г. с нотариално заверени подписи представлява частен диспозитивен документ, тъй като обективира волята на подписалите го страни, а нотариалното удостоверяване на подписите е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК относно извършеното пред нотариуса действие – авторството на подписите.
С оглед извършената заверка от нотариуса съдът е приел, че документът е с достоверна дата, от което следва, че волята на страните към този момент 08.10.2012 г. е била обективираната и че документът не е бил съставен по-късно от посочената дата.
Въззивният съд е приел, че споразумението материализира направените в него изявления, които изхождат от лицата, подписали документа като негови издатели, че същото обективира неизгодни за [фирма] факти – признание дължимостта на сумата общо от 14 400 лв, произтичаща от неизпълнение на задължение за заплащане на договорени възнаграждения за извършена адвокатски услуги.
Прието е, че наличието на облигационни отношения се потвърждава и от приетите по делото договори за процесуално представителство, от които три с дата от 8.10.2012г, по граждански дела, договор за поръчка от 28.09.2009 г. и отчет за периода 25.04.2012 г. – 08.10.2012 г.
Като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства съдът е направил извода, че ищцата е извършила дължимите процесуални действия в изпълнение на поетото задължение по договорите за представителство – изготвяла е писмени молби – становища, писмени отговори, осъществявала е процесуално представителство по изпълнително дело, обезпечително производство, участвала е и в открити съдебни заседания, където е пледирала в защита на клиента си. Поради това съдът е заключил, че ищцата е изправна страна по договорите, че участията й са преустановени след оттегляне на пълномощията от ответното дружество, осъществено след вписването в Търговския регистър на новият управител на дружеството – на 25.10.2012 г.
Въззивният съд е приел, че договорите за процесуално представителство по дела представляват договори за поръчка и в отклонение на общото правило на чл.286 ЗЗД, според което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги – чл.36 ал.1 Закона за адвокатурата/ЗА/. Приел е, че размерите на адвокатското възнаграждение са определени с представените договори за поръчка. Прието е също, че задължението за възнаграждение няма срок и става изискуемо от момента на изпълнение на поръчката, като за да изпадне в забава задължената страна до същата следва да се отправи покана.
Прието е, че в споразумението от 8.10.2012 г. се съдържа признание дължимостта на сумата от 14 400 лв. и е уговорен и срок за престиране на задължението – 7 дневен от датата на подписването на споразумението. С изтичане на срока на 15.10.2012 г. дружеството е изпаднало в забава.
Приел е също, че направените в производството за издаване на заповед за изпълнение разноски в размер на 288 лв. следва да бъдат присъдени.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения иск.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси, формулирани в п.1-ви от изложението.
С решение № 102/09.07.2010 г. по т.дело № 767/2009 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че искът по чл.422 ГПК е установителен и целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, че установителният характер на иска се определя от факта, че заявителят, съответно ищецът разполага с изпълнителен лист за вземането си срещу длъжника, като в зависимост от крайния изход на исковия процес изпълнението ще бъде прекратено или взискателят ще поиска събиране сумата по изпълнителния лист, че самият закон – чл.422, ал.1 ГПК определя характера на исковата защита за ищеца.
С решение № 125/14.10.2011 г. по т.дело № 577/2010 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че с иска по чл.422,ал.1,вр.чл.415,ал.1 ГПК кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което съдът не може да променя материално правната характеристика на вземането, като се произнася по цена, различна от предявената в заповедния иск.
Правните въпроси въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение съдът е приел за установено, че вземането на ответницата по жалбата А. Г. в размер на сумата 14 400 лв. срещу [фирма]/правоприемник на [фирма]/ съществува, което вземане е и предмет на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Прието е, че е налице идентичност между заявеното искане на ответницата по жалбата в заповедното производство и предмета на делото по установителния иск с пр.осн.чл.422 ГПК. Тези изводи на съда не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По правните въпроси, посочени в п.1-ви от изложението не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като същите касаят приложното поле на чл.422,ал.1 ГПК, който текст е ясен, пълен и непротиворечив. По приложението му е постановена трайна и обилна практика на ВКС, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи. Тази практика не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промяна в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, посочен в п.2-ри от изложението – относно възможността да се сключва договор от управителя на дружеството с ограничена отговорност след освобождаването му като управител предвид незабавното действие във вътрешните отношения на взетите от О. решения.
С решение № 690/03.12.2008 г. по т.дело № 349/2008 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос относно правновалидния момент за настъпване на подлежащите на вписване обстоятелства по чл.140,ал.4 ГПК за съдружниците, правно и структурно обособено в О. и за третите лица. Прието е, че съгласно общото правило, създадено с разпоредбите на чл. 4а ГПК до отмяната му с ДВ бр. 38/2006 г., което е възпроизведено и в чл. 7, ал. 2 ЗТР на вписването в търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и изключение от него е само по изрична повеля на закона. Според съдебния състав това означава, че в изчерпателно предвидените от законодателя случаи, в които се включва и чл. 140, ал. 4 ТЗ вписването има конститутивен ефект, че се явява елемент от правопораждащия фактически състав – условие за настъпване на целената правна промяна. Прието е също, че дори и при разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването в разглежданата законова хипотеза – чл. 140, ал. 4 ТЗ, правновалидният за търговеца – О. и неговите съдружници момент на настъпване на подлежащите на вписване и произтичащи от взетото от върховния орган на юридическото лице – ОС на съдружниците решение, промени е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на последното, че решенията на ОС, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между О. и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Посочено е, че това не означава, че на вписването в този случай се придава оповестително действие, а че конститутивният ефект касае крайния окончателен правен резултат, а не всички последици на така взетото решение.
С решение № 135/09.11.2009 г. по т.дело № 184/2009 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становище относно момента, от който се считат за прекратени правомощията на управителя – от момента на вземане на решението от съдружниците или от момента на заличаване на овластяването в регистъра. Прието е, че във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за освобождаване на управител, съответно избирането на нов управител настъпва веднага, че съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълняват веднага. Прието е също, че вписването на решението за овластяването, съответно неговото заличаване има действие по отношение на третите лица – т.е. за третите лице управителят на дружеството ще се счита за избран от датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър, че ограниченото действие на решението за избор на управител само по отношение на съдружниците ще бъде преодоляно чрез вписването му в търговския регистър, когато ще настъпи конститутивния ефект на вписването и решението ще произведе действието си по отношение на третите лица. Въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с тази практика. С въззивното решение, както се посочи по-горе съдът е направил решаващия извод, че конститутивния ефект на решението на общото събрание на съдружниците на [фирма] за избор на нов управител Н. К. на дружеството намира проявление спрямо ответницата по жалбата А. Г., която съдът е приел, че е трето лице от момента на вписване на това обстоятелство – 25.10.2012 г. В съответствие с цитираната практика на ВКС е изведен и решаващия извод за валидно сключено споразумение от 08.10.2012 г. между дружеството жалбоподател, и ищцата А. Г., от което произтича вземането на последната за сумата 14 400 лв. за осъществяване на правна защита и съдействие по граждански и търговски дела, прокурорски преписки и консултации. Съдът е извел извода, като е взел предвид установените по делото факти, а именно, че споразумението от 08.10.2012 г. е подписано от А. М., който е бил изключен като съдружник и освободен като управител с решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-жалбоподател от 10.07.2012 г. и е избран за управител Н. К., които обстоятелства са вписани в Търговския регистър на 25.10.2012 г. С оглед на посоченото съдът преценява, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по същия правен въпрос по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 606/22.06.2007 г., постановено по т.дело № 250/2007 г. на ВКС, ТК, постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че логическото тълкуване на разпоредбите на чл.140,ал.1,3 и 4 ТЗ налага извода, че действието на решението на ОС на съдружниците настъпва веднага, т.е. съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълняват, докато за третите лица решението има действие от един по-късен момент – вписването в търговския регистър. Правният въпрос въззивният съд е разрешил по същият начин. Поради това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по същия правен въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът касае приложното поле на чл.140,ал.4 ТЗ, които разпоредби са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателя [фирма] [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 62/23.01.2014 г. по в. гр.дело № 2656/2013 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 6705/05.03.2014 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет.1,ап.1, чрез адв. С. Б., съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1,ап.1.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: