О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№89
гр.София, 25.02.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 46/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 81337 от 31.07.2012 год. на М. И. Х., М. Г. Х., С. Г. В., В. Н. О., М. Н. Р. и Х. И. Х., срещу въззивното решение от 15.06.2012 год. по гр.дело № 6054/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-б състав, с което е оставено в сила решението от 25.02.2011 год. по гр.дело № 14921/2007 год. на Софийския районен съд, ГО, 46-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Д. А. А., К. А. Б., З. А. Д., Г. А. К., З. Р. К., Н. Л. С. и Д. Л. С., иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно ливада с площ около 1.1 дка в землището на [населено място]-С., м.”Ч.”, при съседи по нотариалния акт: И. Б., К. И., В. И. и С. И..
Поддържат се оплаквания за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК – необходимост от уеднаквяване на съдебната практика по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно „възможността страните по делата един път след като са установили правото си на възстановяване на правото на собственост върху конкретен имот с влязло в сила съдебно решение, да доказват повторно това си право срещу лица, които оспорват правата им, на основание удостоверение по чл.13 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи” /срвн., изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на л.6 от гр.дело № 46/2013 год./.
Ответниците по касация са на становище, че жалбата е процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК, като твърдят, че цената на имота е 3 000 лева. Поддържат още, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
С искова молба вх.№ 28260 от 28.06.2007 год. и молба-уточнение от 12.11.2007 год./л.24 от гр.дело № 14921/2007 год. на СРС, 46-ти състав/ е предявена претенция по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като се твърди, че ищците са наследници на С. Б. П., който съгласно нотариален акт № *, т.* от * год. притежавал ливада от около * дка в землището на С.-С., м.”Ч.”, при съседи по нотариалния акт: И. Б., К. И., В. И. и С. И. и по отношение на който с решение по гр.дело № 12862/2005 год. на СРС, 29-ти състав им било признато правото на възстановяване върху западната част на имот № *а по кадастралния план от 1956 год., при граници: имот * на И. Б., имот * на С. И., имот * на И. Б., имот * на С. Б., имот * на В. И. и имот *а/източната част от който-на К. И./. Поддържа се, че от ОСЗГ”П.” ищците/сега касатори/ били уведомени с писмо от 17.04.2007 год., че за същия имот пл.№ *а, наследниците на К. И. Г./сега ответници/ представили удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ на основание решение на Софийския градски съд по адм.дело № 1369/2002 год. Поискано е да се признае за установено, че ищците са собственици на западната част от имот пл.№ *а по КП от 1956 год., к.л. *,*.
От представеното удостоверение изх.№ 1400-19/5827/ от 19.12.2007 год. на П.-„С.”/л.21-22 от делото в СРС/ е видно, че данъчната оценка на имот *а възлиза на 27 509,90 лева, а за всяко от посочените на основание чл.264, ал.1 ДОПК като собственици девет лица – по 3 056,70 лева, сума равняваща се на * идеална част от обекта.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че наследодателят на ищците, както и наследодателят на ответниците са притежавали недвижими имоти в м.”Ч.”, но не е доказана идентичността нито на имота под № * по нотариален акт № *, т.*, рег. *, нот.дело № */* год., нито на имотите по протокола за делба от 19.04.1937 год. по гр.дело № 1067/1936 год., с процесния имот.
Окръжният съд е потвърдил решението, като е приел, че както от заключението на техническата експертиза в първоинстанционното производство, така и от изслушаната във въззивната инстанция техническа експертиза, не може да се направи извод за безспорна идентичност на процесния с обобществения имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, която изключва касационното обжалване на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева. Както се посочи, данъчната оценка на имот 5302а по КП от 1956 год. възлиза на 27 509,90 лева /срвн., удостоверението на л.21-22 от делото в СРС/. С резолюция на районния съд върху молбата на ищците В. М. С. и Н. Р. Н. /л.30 от делото в СРС/, върху * тази сума, възприета от съда като цена на иска, съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, е била изчислена и събрана дължимата държавна такса в размер на 275,10 лева. Въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан в срока по чл.56, ал.1 ГПК/отм./. Ето защо, възражението на ответниците по касация, че жалбата е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК е неоснователно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не е от естество, което да обоснове необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимостта от изменение на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. Жалбоподателите не твърдят, че е налице конкретна непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, а най-общо заявяват, че е налице необходимост от уеднаквяване на съдебната практика по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно „възможността страните по делата един път след като са установили правото си за възстановяване на правото на собственост върху конкретен имот с влязло в сила съдебно решение, да доказват повторно това си право срещу лица, които оспорват правата им, на основание удостоверение по чл.13 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи”.
Въпросът касае съотношението между иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и не съставлява затруднение за съдилищата. В случай, че искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ бъде уважен, органът по поземлената собственост по местонахождението на имота образува административно производство, като единствено Общинската служба по земеделие и гори е компетентна да се произнесе по възстановяването на собствеността върху земеделската земя (т.р.№ 2 от 25.06.1996 год. по гр.дело № 2/1996 год. на ОСГК на ВКС). Предмет на специалния установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е установяването, че даден земеделски имот е бил собственост на ищеца или на неговия наследодател към един минал момент – този на обобществяване на имота чрез включването му в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Правен интерес от предявяване на такъв иск е налице, когато правото на ищеца на възстановяване на собствеността върху земята му се оспорва от трети лица, които претендират, че към момента на обобществяването имотът е бил тяхна или на наследодателя им собственост и като такъв подлежи на възстановяване в тяхна полза. Изходът на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ определя кръга от лица, на които ОСЗГ следва да възстанови собствеността върху имота (т.р.№ 1/1997 год. по гр.дело № 11/1997 год. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай е безспорно, че с влязло в сила решение от 20.07.2006 год. по гр.дело № 12862/2005 год. на Софийския районен съд, 29-ти състав, на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е било признато в полза на наследниците на С. Б. П. право на възстановяване на собствеността върху ливада в землището на [населено място]-С., с площ * дка, при съседи съгласно нотариален акт № *, т.* от * год.: И. Б., К. И., В. И. и С. И.. Не се спори и че във връзка с молба, подадена въз основа на съдебното решение от наследниците на С. Б. П., ОСЗГ-П. ги е уведомила, че за същия имот пл.№ *а по кадастрален лист № *, */* год. е било представено удостоверение по чл.13, ал.ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ от наследниците на К. И. Г. на основание решение № 79 от 22.05.2006 год. по адм.дело № 1369/2002 год. на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ-ж състав. С това решение по реда на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, по жалба на наследниците на К. Г. е била отменена заповед на кмета на район „С.” и е определена като незастроена част от имот пл.№ *а, к.л. *,*, с площ от * кв.м.
При тези данни, от които е зависела преценката на съда дали е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е разгледана претенцията на касаторите за установяване, че към момента на обобществяването на земеделските земи процесният имот е бил собственост на С. Б. П. /починал на 27.12.1957 год./.
Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба, се свеждат до: неправилна преценка на заключенията на техническите експертизи по въпроса за идентичността на процесния с обобществения имот; необсъждане на писмени доказателства, както и на доводите на касаторите, в т.ч. и в писмената им защита. Следователно, въпросът, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е свързан с касационните основания за отмяна на въззивното решение, а отделно от това не би могъл да обоснове наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.06.2012 год. по гр.дело № 6054/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-б състав по жалба вх.№ 81337 от 31.07.2012 год. на М. И. Х., М. Г. Х., С. Г. В., В. Н. О., М. Н. Р. и Х. И. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/