О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 25.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 63/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. А. Д. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. Ал. Х. , срещу определение № 344 от 08.10.2008г. по ч.гр.д. № 351/2008г. на Видинския окръжен съд, с което потвърдено определението на Белоградчишкия районен съд от 16.06.2008г. по гр.д. № 74/2008г., с което е прекратено производството по делото по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът „А” О. гр. В. в представения по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. Р. Д. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд намира за установено следното:
За да прекрати производството по делото в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ Белоградчишкият районен съд е приел, че липсва правен интерес от предявяването им, тъй като заповедта за дисциплинарно уволнение не е връчена на ищеца по надлежния ред и следователно не са настъпили правните й последици – прекратяване на трудовото правоотношение.
Видинският окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд със същите мотиви. Приел е, че заповедта за уволнение не е доведена до знанието на ищеца, тъй като според неговите твърдения той е скъсал заповедта и отказът за връчването й не е оформен с подписите на свидетели.
Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът налице ли е редовно връчване на заповедта за уволнение в настоящата хипотеза, при която в момента на получаването на заповедта работникът я е скъсал, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по посочения по-горе материалноправен въпрос, който е съществен за решаването на спора.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването, а при невъзможност да бъде връчена лично, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Разпоредбата цели да гарантира достигане на писменото волеизявление на работодателя лично до работника или служителя, както и удостоверяване на датата на прекратяване на трудовия договор.
В случая тези обстоятелства не са спорни. Извод за липса на правен интерес съдилищата са направили въпреки изявленията на страните по делото, че заповедта за дисциплинарно уволнение е доведена до знанието на Т. Д. на 22.03.2008г. и същият се е запознал със съдържанието й. Признание на това обстоятелство се съдържа в исковата молба и в писмения отговор на ответника от 28.05.2008г. Ответникът признава, че на ищеца е била предявена заповед за дисциплинарно уволнение, която той скъсал, а след това бил направен опит за връчване на втора заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ, с оформен отказ за приемането й. Заповедта за дисциплинарно уволнение е приложена по делото и посоченото в нея основание за прекратяване на трудовия договор е вписано в трудовата книжка на 22.03.2008г. От изложеното следва, че тя е произвела правно действие и е налице правен интерес от оспорване законността на уволнението. Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение не е доведена до знанието на ищеца, тъй като отказът не е оформен с подписите на свидетели. Със свидетел може да се удостовери отказът на получателя да получи документа, но в случая ищецът е получил заповедта и се е запознал със съдържанието. Изразеното от него недоволство, като е скъсал заповедта, е неотносимо към действията по връчването й.
По изложените съображения определението на Видинския окръжен съд и потвърденото с него определение на Белоградчишкия районен съд следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 344 от 08.10.2008г. по ч.гр.д. № 351/2008г. на Видинския окръжен съд,
ОТМЕНЯ определение № 344 от 08.10.2008г. по ч.гр.д. № 351/2008г. на Видинския окръжен съд и потвърденото с него определението на Белоградчишкия районен съд от 16.06.2008г. по гр.д. № 74/2008г., с което е прекратено производството по делото по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
ВРЪЩА делото на Белоградчишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Председател:
Членове: