Определение №89 от 41695 по ч.пр. дело №1012/1012 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело _№ 1012/2014 год.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89

София, 25.02.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 1012/2014 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби вх.№ 499 и вх.№ 500, двете от 06.02.2014 год., подадени от Е. Л. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], А. А. Ф., ЕГН [ЕГН] и А. А. С., ЕГН[ЕИК], двете от [населено място], Б. област, представлявани от адвокат И. Г. К. срещу
1) определение № 78 от 09.01.2014 год., с което е върната частната им жалба вх.№ 3686 от 16.12.2013 год. (с вх.№ 8713 от 10.12.2013 год. на Гоцеделчевския районен съд) против решение № 4667 от 18.11.2013 год., постановено по в.гр.дело № 582/2013 год. по описа на Благоевградския окръжен съд в частта, съгласно която „решението не подлежи на обжалване” като подадена срещу част от въззивното решение, която не представлява подлежащ на обжалване акт, с прекратяване производството по нея и
2) определение № 79 от същата дата, с което е върната касационната им жалба вх.№ 67 от 08.01.2014 год. против същото въззивно решение по същото дело, на същия съд, на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по частните жалби З. Л. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], Сливенска област, С. Алилов Л., ЕГН [ЕГН], Р. М. Л., ЕГН [ЕГН] и А. Ю. С., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], Б. област, не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, приема следното:
За да постанови обжалваните определения въззивният съд е приел, че частната жалба срещу първото е недопустима тъй като е подадена срещу част от диспозитива на въззивното решение, в който е посочено, че не подлежи на обжалване (на касационно обжалване), освен това не е определение, а част от реквизитите на въззивното решение съгласно чл.236, ал.1 ГПК, защото е указание до страните, в какъв срок и пред кой съд могат да обжалват съдебния акт, а с второто определение е съобразено, че са предявени два обективно и субективно съединени иска с правна квалификация чл.108 ЗС като данъчната оценка на имотите е съответно 785 лева и 3 497,60 лева – листове 48 и 49 от първоинстанционното дело, поради което въззивното решение не подлежи на касация и за това касационната жалба е върната.
Частните жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. С ГПК/”Държавен вестник”, брой 50/2007 год./ исковото производство е уредено като триинстанционно като касационният контрол на въззивните решения обаче е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му – те се изследват в специалното производство по предварителната селекция по чл.288 ГПК, в което се проверява наличието на условията на чл.280 ГПК.
При постановяване на обжалваните определения въззивният съд е взел предвид, че за определяне на цената на иска се прилага разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, в която е предвидено, че размерът на цената на иска е по искове за собственост (както е в случая) и други вещни права върху имот – данъчната оценка (която е до 5 000 лева за всеки от двата имота), поради което законосъобразно и касационната жалба е върната като процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК, респ. е недопустима и частната жалба срещу неподлежащата на обжалване част от диспозитива на въззивното решение, в която е посочено, че „решението не подлежи на обжалване”.

По изложените съображения частните жалби се оставят без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 78 и определение № 79, двете от 09.01.2014 год., постановени по в.гр.дело № 582/2013 год. по описа на Благоевградския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ

Scroll to Top