1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 17.02.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6282 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Х. А. и Р. Х. А. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV-Д състав, постановено на 10.06.2015г. по гр.д.№5527/2010г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на М. Л. В. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон А. И. В., Р. И. А./, А. И. В., Р. И. А., Т. Х. А. и Р. Х. А. по иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, че А. Д. А. /починал в хода на процеса и заместен от наследника си по закон К. Д. А./ и К. Д. А. са собственици на неурегулирано празно дворно място с площ от 666кв.м. с пл.№254, кад.лист №616, м.“Киноцентъра I. част“, при съседи: път, имот пл.№255, имот пл.№260, имот пл.№259 и имот пл.№253, съставляващ част от бивша нива в землището на София-Д., м.“С.“, заснета с пл.№4312 /стар/, цялата с площ 4.285кв.м., при съседи: наследниците на Н. В., Л. К., градска нива и Б. бара, а по нова индивидуализация по кадастрална карта съгласно скица №37442/08.06.2012г. поземлен имот с идентификатор 68134.1970.254, с адрес: [населено място], район В., [улица] на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е отменен н.а.№192, том X., дело №2141/1971г., с който М. Л. В. е призната за собственик на неурегулирано празно място с пространство от 666кв.м., находящо се в землището на [населено място], Д., м.Голяма могила.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуално-правния въпрос необходими ли са на съда специални знания, за да извърши правен анализ на представените по делото доказателства /протокол на Т.-комисия, споразумение, нотариални актове/ с оглед отразените в тях основания за издаване, хронология /дати/, площи и съседи на имотите, който въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също така, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса следва ли съдът служебно да назначи съответната експертиза, ако е счел, че факт, на който се позовават ответниците е съществен за спора, но е преценил че му липсват специални знания, за да установи релевантната идентичност от представените по делото документи.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба К. Д. А. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за признаване право на собственост върху неурегулирано празно дворно място с площ от 666кв.м. с пл.№254, кад.лист №616, м.“Киноцентъра I. част“, представляващ към настоящия момент поземлен имот с идентификатор 68134.1970.254
В обжалваното решение е прието, че предявеният иск е основателен.
Прието е, че процесният имот съставлява част от имот, закупен от наследодателя на ищците Д. Д. А. през 1943г. /н.а.№161, том X., регистър 3361, дело №3051/04.10.1943г./, представляващ тогава нива от 4285кв.м., находяща се в землището на [населено място]-Д., м.С., който имот е одържавен по реда на ЗОЕГПНС, за което е съставен акт за държавна собственост №1782/19.11.1949г.
Прието е въз основа на изслушана по делото СТЕ, че описаният в н.а.№161/04.10.1943г. имот е идентичен с имот пл.№4312, м.Д.-Киноцентъра, кад.листове 616, 640, заснет и отразен в кадастралния план на [населено място] от 1962г. и попада в регулационния план на м.“Киноцентъра-I. част“, одобрен със заповед № РД-50-09-76/16.03.1990г. Прието е, че процесният имот пл.№254, отразен в кадастралния план, изработен през 1976г. за м.Д.-Киноцентъра на листове 616, 640 съставлява част от бившия имот пл.№4312 и е идентичен с имота, описан в н.а.№2141/1971г., с който М. Л. В. е призната за собственик на неурегулирано празно място с пространство от 666кв.м., находящо се в землището на [населено място], Д., м.Голяма могила.
Прието е, че не е установено при отчуждаването на имота наследодателят на ищците да е получил обезщетение чрез изплащане на парична равностойност или с друг равностоен имот, като имотът съществува във вида, в който е отчужден към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ.
По спорния между страните въпрос дали към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е бил собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по чл.61 ТЗ или е излязъл от патримониума на държавата и е станал собственост на трети лица, което да препятства реституцията по право, въззивният съд е приел, че по делото не е установено към този момент имотът да е бил собственост на лица, различни от посочените в чл.1, ал.1 ЗВСОНИ.
Посочено е, че ответниците по предявения иск са твърдели, че техният праводател М. В. е придобила имота по давност, за което е издаден н.а. за собственост на недвижим имот №192/10.07.1971г., който съставлява част от имот, даден по замяна на Г. Й. К. съгласно протокол №1/24.03.1960г. за обменени места от Т. комисия.
Прието е за установено, че на 15.12.1960г. Г. Й. К. се е снабдила с н.а.№3/1960г. за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС, представляващ нива, находяща се в землището на [населено място], м.Голяма могила, от 2 дка, при граници : изток-Д. муша, север-Б. и З. К., запад-дере, като при издаването на този констативен нотариален акт нотариусът е удостоверил, че му е представен препис-извлечение от протокол на Т. комисия, [населено място], София от 24.03.1960г., както и че актът не е бил оспорен в първоинстанционното производство. Прието е обаче, че не са налице доказателства издаденият на 10.07.1971г. н.а. №192, с който праводателката на ответниците по предявения иск М. Л. В. е призната за собственик по давност на празно дворно място с площ от 666кв.м. в землището на [населено място], София, местност „Под голяма могила“, при съседи: П. Т., А. А., Р. С. и Б. и З. К. да касае имот, идентичен с част от имота, получен от Г. Й. К. по замяна.
Ответниците по предявения иск /касатори в настоящето производство/ поддържат, че процесният недвижим имот е идентичен с част от придобития от Г. Й. К. по реда на ЗПТС имот, като след придобиване на собствеността техният праводател М. В. е установила самостоятелна фактическа власт върху тази част от имота,а върху останалата част фактическа власт са установили П. П. и Г. В. /за имот пл.№255/ и Ц. и А. А. /имот пл.№256/. Поддържат, че владението е било установено въз основа на споразумения с Г. Й. К. през 1960г., като през 1971г. и трите групи лица са се снабдили с нотариални актове, удостоверяващи придобиване на правото на собственост по давност. Считат, че представените по делото писмени доказателства /н.а.№3/1960г., удостоверяващ придобиване правото на собственост върху имота от Г. Й. К.; споразумение от 15.12.1960г. между Г. Й. К., Ц. и А. А.; съставените през 1971г. н.а.№192, 193 и 194/ могат да послужат за установяване идентичността между имотите чрез съпоставяне на посочените в тях граници и местонахождение на имотите с оглед наличието на общо основание за издаването им и хронологията на събитията, които отразяват.
По така наведените от тях доводи въззивният съд е приел, че не се установява отношението към спора на представеното по делото споразумение от 15.12.1960г., с което Г. К., като се легитимира с н.а.№3/1960г. за нива от 2 дка, продава на Ц. и А. А. 666кв.м. реално място при граници: изток-Г. Й. К., север-Б. и З. К. и запад-дере, рекичка, както и че не са налице доказателства нотариални актове №193 и 194/10.07.1971г., които касаят други имоти в размер на 666кв.м. в м.Голяма могила, землището на [населено място] да са идентични с части от имота, получен от Г. К. по замяна от Т. комисия през 1960г. Посочено е, че споразумението от 15.12.1960г., както и н.а.№193 и 194/10.07.1971г. касаят имоти, различни от процесния, с оглед на което са само косвени доказателства и от тях не следва извода, че тези имоти са идентични с части от големия имот от 2 дка, отстъпен на Г. К. по замяна, както и че обстоятелството, че нотариалните актове са с поредни номера не води до подобен извод. Посочено е също така, че имотът от 2 дка в м.Голяма могила, отстъпен по замяна на Г. К. е в съседно землище – [населено място], а имотът на ищците е в землището на [населено място], както и че ответниците по предявения иск е следвало да ангажират доказателства за идентичност.
Тезата на ответниците по предявения иск за възможността идентичността да бъде установена посредством съпоставяне на границите на описаните в н.а.№3/1960г., споразумение от 15.12.1960г., н.а.№№192, 193 и 194/1971г. имоти и анализ на посоченото в тези документи основание за придобиване на права, включително с оглед общността на част от отразените в тях факти, не е споделена от въззивния съд, поради което следва да се приеме, че поставените от касаторите въпроси за правомощията на съда при извършването на преценка дали такава идентичност е налице служебно да назначи съдебно-техническа експертиза, респективно да основе изводите си на данни, съдържащи се в представени по делото доказателства без да назначава такава, са релевантни за правния спор. Разрешението на въпроса за правомощията на съда при действието на ГПК/отм./ служебно да назначава експертизи в подобна хипотеза е дадено в ТР №1/2000г. от 04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, което обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед особеностите на случая и доколкото е необходимо да бъде даден отговор и на въпроса за правомощията на съда да основе изводите си за идентичност на недвижими имоти на данни, съдържащи се в представени по делото доказателства без да назначава експертиза , както и да бъде проведено разграничение между хипотезите, следва да се приеме, че и по този въпрос са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК /доколкото до настоящия момент подобен въпрос не е поставян на разглеждане пред ВКС по реда на чл.290 и сл.ГПК/.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV-Д състав, постановено на 10.06.2015г. по в.гр.д.№5527/2010г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ и да представят доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: