О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София,05.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2852/2017 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1491/20.4.2017 г., подадена от адвокат Б. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба М. Д. Д. от [населено място], област Т., против въззивно решение №82/16.3.2017 г. по гр.д.№39/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, втори състав, с което е потвърдено решение №283/09.12.2016 г. по гр.д.№425/2016 по описа на Поповския районен съд, с което е уважен предявения от К. В. Н. и А. Г. А., и двете от [населено място], област Т., против М. Д. Д. и Н. Д. Д., и двамата от [населено място], област Т., с правно основание чл.135 ЗЗД, с което са обявени за относително недействителни договори за доброволно делба, подробно описани в диспозитива на решението, между двамата ответници.
Въззивната инстанция е приела, че „Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, като при възмездност се изисква и знание у съкон-трахента, което се предполага, ако същият е съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра на длъжника-чл.135, ал.2 от ЗЗД.
В конкретния случай, ищците са кредитори на първия ответник по присъдено по съдебен ред парично вземане, като поради разпореждането с описаните недвижими имоти, имуществените активи на длъжника са намалени и кредиторите са поставени в затруднение да съберат взема-нето си, тъй като паричното уравнение може да бъде лесно укрито от длъжника, поради което сделките между ответниците са увреждащи за тях.Възражението, че длъжникът е притежавал друго имущество е иреле-вантно за спора, тъй като право на кредитора е да избере срещу кое него-во имущество да насочи изпълнението (в този смисъл решение №224/30. 10.2014г. по гр.д.№2310/2014г. на ВКС, IIIг.о. по чл.290 от ГПК).Още повече, по същото време първият ответник се е разпоредил в полза на трето лице и с останалите си недвижими имоти, водещо до невъзможност за удовлетворяване на паричното вземане и до настоящия момент.С оглед на тези обстоятелства, атакуваните договори за доброволна делба са увреждащи за кредиторите, съзнавано от самия длъжник, както и от неговия брат, поради необорената презумпция по чл.135, ал.2 от ГПК.
Предвид горното, предявените искове за прогласяване относителната недействителност на сделките са доказани по основание, оплакванията по въззивната жалба са неоснователни, обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, като районният съд е изложил обстойни мотиви, позовавайки се на задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси: 1.За да е налице увреждане на кредитора, достатъчно ли е длъжникът да е намалил имуществените си права, спрямо които кредиторът би могъл да предприеме действия за принудително събиране на вземането си ?, 2. Дали всяко едно действие на разпореждане с имуществото на длъжника, представлява увреждане интересите на кредитора, в смисъла на чл.135 ЗЗД ? и 3. При преценка за увреждащия характер на процесните сделки, необходимо ли е да се изследва възможността дали кредиторът може да се удовлетвори за вземането си от останалото имущество на длъжника ?
Сочи се противоречие на обжалваното решение с решение №456/25.6.2010 г. по гр.д.№1294/2009 г. на ВКС, IVг.о.
В изложението освен това се сочи липса на мотиви, както и се навеждат доводи за възмездност на сделките, както и че не е осъществен фактическия състав на чл.135 ЗЗД.
Моли се за допускане на въззивното решене до касационно обжалване.
Ответниците по касация К. В. Н. и А. Г. А. не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението към нея и с оглед правомощията си по чл.288 ГПК, намира за установено следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първите два поставени въпроса, тъй като изводи на въззивната инстанция по тях не са налице. Третият от поставените въпроси е фактически, поради което и по него обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поради това не са изпълнени изискванията на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК.
Останалата част от изложението представлява навеждане на касационни оплаквания, които могат да бъдат обсъдени едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №82/16.3.2017 г. по гр.д.№39/2017 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, втори състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: