2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№890
София27.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 517/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от изпълнителните директори М. Г. К. К. и Н. Д. Ч., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 67 от 27.02.2012 г. по в.гр..д.№ 1166/2011 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 55 от 18.08.2011 г. по гр.д. № 186/2010 г. на Окръжен съд – Смолян за уважаване на предявените от Т. Х. И. с ЕГН [ЕГН] и Н. Х. И. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], искове за заплащане на сумата 26 040 лв. – застрахователна сума по застрахователна полица № 796/13.05.2009 г., ведно с мораторна лихва, считано от 05.12.2009 г. до 06.12.2010 г. в размер на 2 714.91 лв. и законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2010 г. до окончателното им изплащане, като са присъдени и направените по делото разноски.
В жалбата се поддържат касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на решението и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции, с присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е прознесъл по значими за изхода на делото материалноправни въпроси относно понятието „трудова злополука” и понятието „злополука” и дали те са идентични; може ли да се констатира противоречие между договор и общи условия към него, след като те са съставни части на едно цяло – застрахователния договор; следва ли да се дерогира съдържанието на общите условия, след като те не противоречат на императивни законови разпоредби, нито на застрахователната полица, а само допълват и конкретизират последната.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник, считат, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото, а по същество, че въззивното решение е правилно. Подробни съображения са изложени в отговор на жалбата и отговор на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – П., след самостоятелна преценка на безспорно установените факти по делото за наличието на трудова злополука, вследствие на която Х. И. – баща на ищците е починал на 18.07.2009 г. и наличието на сключен договор от [фирма],/ работодател на Хр.И. /с [фирма] под № 796/13.05.2009 г. с предмет задължителна застраховка трудова злополука, е приел, че ответникът неоснователно е отказал заплащането на дължимото на ищците застрахователно обезщетение, след като в застрахователния договор е посочено, че подлежаща на обезщетение е всяка трудова злополука при условие, че тя бъде призната за трудова с разпореждане на Териториалните органи на НОИ.
Въззивният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията на застрахователното дружество относно приложението на т.16.9., 16.10. и 16.13.от Общите условия застраховки „Злополука” на ЗАД [фирма]/ ОУ/, според които застрахователят не носи отговорност за събития, причинени от или дължащи се на: температурни влияния, други събития, настъпили вследствие излагане на опасност, умишлено действие или груба небрежност от страна на застрахования и общо заболяване, с изключение на изброените в т.66 акутни и в т.67 инфекциозни заболявания, когато са включени в застраховката. По отношение на втората и третата хипотеза от ОУ, позовавайки на категоричното заключение на приетата в производството пред първата инстанция медицинска експертиза, изготвена от лекари – кардиолог и невролог, въззивният съд е направил извод за неприложимост на тези хипотези. Останалите възражения също не са възприети по съображения, че за възникване отговорността на застрахователя са от значение правата и задълженията му според сключената застрахователна полица за задължителна застраховка „трудова злополука” и Общите условия на застраховка „Злополука”, но само в частта им, в която не противоречат и съответстват напълно на застрахователния договор. Съобразено е изричното съдържание на полицата, в която е посочено, че подлежаща на обезщетение е всяка трудова злополука, при условие, че тя бъде призната за такава с разпореждане на НОИ.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираните и мотивирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, правни въпроси, свързани с понятието „Трудова злополука” и „злополука” и предпоставките за неприлагане на клаузи от ОУ не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Съгласно задължителните постановки, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция.
В случая, решаващият съдебен състав е извел изводите си, след конкретна преценка на релевантните за спора факти, а невъзприемането на възраженията и доводите на ответника във връзка с предвидените в ОУ изключени рискове при застраховка злополука, е относимо единствено към правилността на съдебния акт, която не може да се преценява в производството по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът на касатора дали констатацията на НОИ е достатъчна, за да породи задължение за изплащане на обезщетение по процесния застрахователен договор, имайки предвид понятието „застрахователно събитие” по чл.183 КЗ, вр. с § 1 от ДР на КЗ, е ирелевантен, тъй като въззивният съд е взел предвид условията в застрахователната полица, съгласно които „трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на работодателя, когато е причинило неработоспособност или смърт, както и постигнатата договореност, че плащания при настъпила трудова злополука се извършват след представяне на разпореждане от териториалното поделение на НОИ за регистрирана и призната трудова злополука на застрахованото лице”. Именно предвид тези изрични договорни клаузи и с оглед релевантните доказателства съдът е преценявал и правоизключващитете възражения на ответника/сега касатор/.
Правните въпроси, свързани с приложение на нормата на чл.186, ал.1, изр.3 КЗ относно преценката за несъответствие между условията на договора и клаузи от Общите условия, макар и значими за спора, по отношение на тях не е доказано поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на задължителна съдебна практика по тези въпроси не е достатъчна, за да обоснове извод, че произнасянето от страна на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна, посочената разпоредба е напълно ясна и не се нуждае от тълкуване. В този смисъл настоящият съдебен състав съобразява и задължителните постановки на т.4 от цитираното тълкувателно решение.
Останалите доводи на касатора, макар и обективирани в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не следва да се обсъждат, тъй като те са пряко свързани с касационните основания и твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт.
При този изход на делото, касаторът дължи на ответниците по касация сумата 2 400 лв. – разноски, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 67 от 27.02.2012 г. по в.гр..д.№ 1166/2011 г. на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати на Т. Х. И. с ЕГН [ЕГН] и Н. Х. И. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] сумата 2 400/ две хиляди и четиристотин/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: