Определение №890 от 41598 по търг. дело №21/21 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е ЛЕ Н И Е
№890
Гр.София, 20.11.2013г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова

при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 21 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. С. Т., [населено място] и Г. фонд, [населено място] срещу решение № 1327/20.07.2012г., постановено по гр.д.№ 742/12г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 7096/23.12.2011г. по гр.д.№ 1183/12г. на Софийския градски съд и Гаранционният фонд е осъден да заплати на Г. Т. сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 КЗ и е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 40000 лв. до предявения размер от 100000 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно в обжалваните части, както и че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
По жалбата на Гаранционния фонд срещу въззивното решение в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
За да постанови решението, с което се ангажира отговорността на ответника по иска, въззивният съд е приел, че Гаранционният фонд е следвало да събере доказателства дали сключеният за автомобила, с който е причинено увреждането, договор за застраховка „Гражданска отговорност” е бил прекратен, каквото твърдение е било въведено в процеса. Решаващият състав се е позовал на нормата на чл.292, ал.1 КЗ за създадения Информационен център с регистър за данните за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Въззивният съд е направил справка в информационната система и е констатирал, че увреждащият автомобил няма активна застраховка, договорът е прекратен на 08.07.2009г., поради което следва да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд за обезщетяване на причинените на пострадалия вреди от ПТП.
Касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но се позовава на противоречие с практиката на ВКС относно спазването на изискванията на чл.87 ЗЗД за прекратяване на договорите и на значението на пререшаването на спора за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въведените съображения са, че не е изследван въпросът дали прекратяването е направено съгласно чл.87 ЗЗД, както и че застрахователят може да упражни правото си на прекратяване на договора по чл.202 КЗ с волеизявление, което има различни последици при различните правопораждащи факти.
Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Цитираната от касатора практика по въпросите за разваляне на двустранните договора поради неизпълнение в хипотезите по чл.87 ЗЗД е неотносима към спора. В случая, въззивният съд е приел, че са налице данни за липсата на застрахователно правоотношение между собственика на увреждащия автомобил и застраховател, като се е позовал на информационната система, поддържана от ответника. Доказването на възраженията, че Гаранционният фонд следва да се освободи от отговорността поради наличието на застрахователно правоотношение е в тежест на ответника, като ищецът – увреденото лице или съдът служебно не са задължени да установяват валидността на вписванията в информационната система на ответника.
По жалбата на Г. Т. в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 40000 лв. до предявения размер от 100000 лв.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е определил обезщетението според вида и броя на причинените травми, продължителността и интензивността на свързаните с тях болки и страдания, липсата на пълно възстановяване и прогнозата за възможно усилване на болките при нервнопсихични натоварвания и климатични промени.
Според касатора, материалноправният въпрос от значение за делото е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и по тълкуването на понятието “справедливост” по чл.52 ЗЗД.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липсва единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя или Гаранционния фонд се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното уреждане, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1327/20.07.2012г., постановено по гр.д.№ 742/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top