2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
София,20.12.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 4269/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1ГПК.
Образувано е по частна жалба на Държавен фонд „Земеделие” срещу разпореждане от 04.06.2013 г. по т. д. № 3210/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважена молбата на [фирма], [населено място] за издаване на изпълнителен лист за присъдените по делото суми.
Частният жалбоподател твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като е в противоречие с установената в чл. 243, ал. 2 ГПК забрана за предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавните учреждения, каквото представлява и ДФ „Земеделие” съгласно чл. 2, ал. 1 от неговия Устройствен правилник.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата по съображения, изложени в писмен отговор от 02.09.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – е основателна.
В разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК е предвидена недопустимост на изпълнението на невлязло в сила решение по отношение на определена категория правни субекти, сред които са и държавните учреждения. Изводът, че ДФ „Земеделие” притежава това качество, произтича от изричната норма на чл. 2, ал. 1, изр. 2 от У. правилник на Фонда, приет с ПМС № 255 от 28.10.2009г., според която Фондът е държавно учреждение, което работи по извънбюджетна сметка. Именно предвиденото в чл. 14, ал. 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските потребители ежегодно бюджетно субсидиране, а не съществуването и на други източници на приходи, посочени в чл. 14, ал. 1, т. 3-14 на същия закон, се явява определящо за статута на Фонда като държавно учреждение.
С оглед на това, въведената с чл. 243, ал. 2 ГПК забрана за изпълнение на невлязлото в сила решение се явява приложима и по отношение на ДФ „Земеделие”. Поради несъобразяване на същата, постановеното от въззивния съд разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 04.06.2013 г. по т. д. № 3210/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6680 от 13.06.2013 г. на [фирма], [населено място] за издаване на изпълнителен лист.
ОБЕЗСИЛВА издадения в полза на [фирма], [населено място] изпълнителен лист.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: