О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№891
С., 13.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 595 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. К. М. и Б. Д. М., чрез пълномощника им адвокат Д. Б., против решение № 198 от 28.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1723 по описа за 2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1984 от 8.06.2010 г. по гр.д. № 11999/2009 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от М. К. М. и Б. Д. М. срещу Г. Д. В., К. Х. Д. и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството иск да делба на недвижими имоти, находящи се в [населено място], м.”Св.Н.”,[жк], представляващи поземлен имот с идентификатор № * с площ * кв.м. и поземлен имот с идентификатор № * с площ от * кв.м. по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А., основан на твърдения за наличие на съсобственост за ищците по наследяване от Д. Б. М., поч.29.03.1998 г., който от своя страна е наследил своята майка Р. М. М., поч.28.01.1971 г., а за ответницата Г. В. по наследяване на майка й Р. Б. Д., поч.14.09.2009 г., която също е наследила майка си Р. М. М., поч.28.01.1978 г.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски, а К. Х. Д. и Държавата не са изразили становище.
Ищците са твърдели, че имот – хавра от * кв.м. – е бил собственост на Р. М. М., която е завещала 1 * на дъщеря си Р. Б. Д., наследодател на Г. Д. В. и 1 * на Х. Д. Д., праводател на К. Х. Д.. През 1989 г. между Р. Д., Х. Д. и държавата е извършена делба на имота, който е разделен на два дяла от по * кв.м. предоставени на Р. Д. и Х. Д.. Ищците са поддържали, че саморъчното завещание на Р. М. е неавтентично, а делбата от 1989 г. е нищожна, поради неучастието на техния наследодател и син на Р. М. Д. М. и са поискали да се допусне делба между тях и ответницата Г. В.. Ответниците са оспорили иска като са навели възражения за изтекла в полза на всяка от тях придобивна давност върху имотите, които праводателите им са получили в дял при делбата.
По отношение на поземлен имот с идентификатор № * въззивният съд е приел, че е налице сила на пресъдено нещо по решения по гр.д. № 2311/1997 г., В., ХІV състав и по гр.д. № 418/2006 г., В., Х състав, с които е признато за установено спрямо Б. Д. М. и М. К. М., че Р. Б. Д. е собственик на имот с площ от * кв.м., съставляващ пл. № * по КП на м.”С. Н.”, идентичен с имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място] и за ревандикацията му, въз основа на което е формиран извод, че едноличен собственик на този имот е Г. В. и искът за делбата му е неоснователен.
По отношение на поземлен имот с идентификатор № * е прието следното: завещанието на Р. М. е нищожно, тъй като ползващата се от него страна не е доказала автентичността му, а съответно – делбата от 1989 г. е нищожна, поради неучастие на съсобственика Д. М.. К. Д. обаче е придобила собствеността въз основа на давностно владение, начиная от 2.04.1986 г., като е счетено за неоснователно възражението на ищците, че имотът не е можел да се придобие по давност, поради забраната на чл.59 З.-отм. за придобиване на реална част от парцел, тъй като процесните * кв.м., които са били обект на владелчески действия са били не реална част от УПИ, а самостоятелен такъв, за придобиването по давност на който, пречки не са налице.
К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като считат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по чл.290 ГПК по въпросите: може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства или доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, както и води ли промяната в кадастралния план до образуване на нови парцели.
Процесуално правния въпрос е обоснован с тезата, че според експертното заключение, на което се е позовавал съдът, двата дяла по нищожната делба са отразени като самостоятелни по кадастралния план от 1977 г., но съдът е игнорирал допълнителната експертиза, според която има еди единствен регулационен план от 1937 г., според който двата дяла по нищожната делба съставляват един парцел. В тази връзка е поставен и материално правния въпрос относно липсата на отражение на кадастралния план върху регулационния статут на урегулиран имот. И двата въпроса са неотносими към данните по делото, мотивирали и изводите на съда, тъй като и първоначалното и допълнителното експертно заключение са, че процесните имоти попадат в обхвата на регулационния план на предградие „Л.” [населено място], за която през 1937 г. са одобрени улична и дворищна регулация, която не е отменена, но липсват констатации, че по този план за двата имота е бил отреден един парцел. Съдът е съобразил това експертно заключение и въз основа на представената по делото най-ранна скица – по кадастралния план от 1977 г., е приел, че за имота от 2 * са били предвидени два парцела, които понастоящем са идентични с процесните два недвижими имота.
В обобщение липсва твърдяното от касаторите противоречие по поставените въпроси на въззивното решение с посочената практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят направените от Г. Д. В. разноски за настоящото производство в размер на 1000 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат С., чрез който заедно с адвокат К. е подаден отговор на касационната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198 от 28.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1723 по описа за 2010 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН [ЕГН] и Б. Д. М., ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. Б. да заплатят на Г. Д. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] вп.2, ет.3, ап.21 разноски за настоящото производство в размер на 1000 /хиляда/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: