О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
Гр.София, 13.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 1138/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. 2006 Е. [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М., срещу решение № 101/15.10.2015 г. по в.гр.д. № 208/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд. С решението е потвърдено решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 1352/2014 г. на Бургаския окръжен съд, поправено с решение № 362/16.04.2015 г., в неговата обжалвана част, с която касаторът е осъден да заплати на О. И. Роюк, гражданин на Руската Федерация, сумите 12 930 евро и 12 540 евро, получени на отпаднало основание, по сключени между страните на 08.04.2010 г. два предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти /студио № 3 в сграда AL35 и студио № 9 в сграда AL36 във ваканционен комплекс „С. Д. 6”, [населено място], [община]/, ведно със законната лихва върху тях, считано от завеждане на делото – 16.07.2014 г., до окончателното им изплащане.
Оплакванията, подробно изложени в жалбата, са за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Моли се същото да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. Претендират се разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани въпроси, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл в мотивите си, и които са от значение за уеднаквяване на практиката, точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – О. И. Роюк, чрез процесуалния си представител адв. В., моли обжалваното решение да не се допуска до касация, като му се присъдят сторените за тази инстанция съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди решението на БОС в обжалваната осъдителна част по исковете с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, съставът на въззивния съд е установил от фактическа страна, че страните на 08.04.2010 г. са сключили два предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти, с продажни цени – 12 480 евро и 12 090 евро, платими до 31.12.2011 г. Купувачът се е задължил да заплати и по 450 евро за климатик в обектите. Към горната датата продавачът – настоящ касатор е следвало да ги предаде на купувача в завършен вид, съобразно договорената степен. Купувачът е заплатил своевременно за студио № 3 сума в размер на 12 930 евро и за студио № 9 – 12 450 евро. В уговорения срок продавачът не е изпълнил поетите от него задължения относно довършителните работи, като съобразно свидетелските показания и до края на 2013 г. сградите са били на етап груб строеж, съответно са били завършени едва в края на 2014 г. С нотариална покана, получена на 11.11.2013 г., купувачът поканил продавача да изпълни задълженията си в указан /едномесечен/ срок, като го е предупредил, че при неизпълнение ще счита договорите за развалени. Съдът е приел, че възраженията на дружеството – продавач за виновно неизпълнение на задълженията на купувача по чл.11 от двата договора /за възстановяване на направените от него разходи по снабдяване с необходимите документи за изготвяне на нотариален акт и др./ са неоснователни. На първо място, такива разходи, уговорени в размер на 2 690 евро общо, не били извършени от дружеството, на следващо – те не са част от продажната цена, а и не могат да бъдат предприети действия за откриване на различни партиди за имотите за ел. захранване, за поддръжка и пр., преди завършването на обектите. Съдът не е споделил оплакванията във въззивната жалба, че в исковата молба липсват твърдения за неизпълнение на договорите от страна на продавача, а по останалите възражения /за неоказано съдействие от купувача, за пороци и пропуски при връчване на нотариалната покана/ е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК /по първото възражение БОС не е изложил мотиви/. В заключение съдът е формирал извод, че ищецът – купувач е изправна страна по договорите, че ответникът – продавач е неизправна страна, както и че първият надлежно е развалил същите по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД, поради което има право да получи дадените по развалените договори суми, на основание чл.55 ал.1 т.3 ЗЗД.
При тези мотиви на въззивния съд, касаторът моли касационно обжалване на решението да се допусне по следните въпроси: 1. Нарушение на процесуалните правила ли е изопачаването от страна на съда на свидетелските показания и невярното им възпроизвеждане в мотивите на решението?; 2. Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на акта всички доводи и възражения на страните?; 3. Поражда ли действие предупреждение за разваляне на договора, отправено с покана за изпълнение на договорни задължения изискващи нотариална форма за валидност, в случай, че в същата не е указан нотариус, при който сделката да бъде изповядана и кредиторът на това задължение не докаже, че сам той е присъствал, за да приеме изпълнението?; 4. При поети по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот задължения /от страна на купувача/ за заплащане на допълнителни суми извън продажната цена, определени по размер и падеж между страните, както и задължение да се яви за приемане на владението и за прехвърляне на собствеността, неизпълнението на тези допълнителни задължения от купувача, дава ли основание същият, след заплащане на продажната цена, да придобие качеството на изправна страна и да упражни потестативното право да развали договора?; 5. Когато се твърди разваляне на предварителен договор от страна на купувача, при многократни покани от страна на продавача за уточняване на удобен и за купувача ден и час за сключване на окончателен договор, неоказването на търсено и необходимо за изпълнението на задълженията на продавача съдействие от страна на купувача, освобождава ли продавача от забавата?; 6. Отказът от страна на купувач за сключване на окончателен договор, обещан между страните по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в процес на изграждане, поради обстоятелството, че за същия няма акт образец 16, задължения за снабдяването с който не е поето по предварителния договор, може ли да обоснове валидно разваляне на предварителния договор от страна на купувача по вина на продавача, а оттам и връщане на полученото по същия?; 7. Когато се твърди разваляне на предварителен договор, от което се претендира реституция на платени по същия суми, при изразена готовност от страна на ответника в първото по делото заседание, отказът на ищеца за сключване на окончателен договор, т.к. изпълнението е станало безполезно за кредитора, трябва ли безполезността да изпълнението да бъде доказана?
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, по предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, приема следното:
С действащия ГПК /ДВ, бр.59/20.07.2007 г./, предвид осъществяване на основните функции на ВКС по унифициране на правоприлагането като съд по правото, не по фактите, на касационната инстанция е предоставено правомощие да селектира касационните жалби, посредством изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускане на касационен контрол /чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 т. т. 1 – 3 ГПК/. Общото основание за допускане до касация изисква от жалбоподателя да посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за изхода на спора. Правният въпрос следва да е от такова естество, че отговорът му да намира приложение за неограничен кръг сходни хипотези, т.е. да е свързан с тълкуването и приложението на правни норми. Касаторът следва да докаже и наличието на някоя от факултативните предпоставки за достъп до касация – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, или по него да има противоречива практика на съдилищата, или, на последно място, въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случаите по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът следва да посочи, съответно представи задължителната или противоречива съдебна практика /последната изразена с влезли в сила съдебни актове/, а по т.3 – да обоснове, че разглеждането на правния въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или ще осъвремени тълкуването й, с оглед изменение в законодателството и обществените условия, или, при наличие на непълни, неясни и противоречиви правни норми, че разглеждането на правния въпрос ще създаде практика по прилагането им или отново ще осъвремени същата, предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия.
В случая, по поставените въпроси напълно липсва обосновка на твърдяното от касатора допълнителното основание за селектиране на жалбата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, за да може да се направи преценка относно неговото съществуване. Част от въпросите /по п.п. 3, 4, 5, 6/ нямат характер на правни, а са свързани с правилността на въззивното решение, която не е предмет на изследване в производството по допускане на касационното обжалване. Други не са били включени в предмета на спора и съответно нямат значение за неговото решаване /по п.7/. По първия въпрос съставът на въззивния съд не се е произнасял, а и отговорът му касае обосноваността на акта, респективно – правилността на обжалваното решение. Единственият въпрос, който отговаря на общия критерий за достъп до касация, е по п.2. По него е налице изобилна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която не се нуждае от осъвременяване, т.е. съответстващият допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване е указаният в чл.280 ал.1 т.1 ГПК, чието приложение касаторът не обосновава. Поради липса на надлежно посочено допълнително основание, евентуалното противоречие с практика на ВКС по този правен въпрос, с оглед спазване на диспозитивното начало в процеса, не може да бъде обсъждано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. С оглед изхода от спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за настоящата инстанция, доказани в размер на 350 лв.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 101 от 15.10.2015 г. по в.гр.д. № 208/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Д. 2006 Е. с ЕИК[ЕИК] да заплати на О. И. Роюк, гражданин на Руската Федерация, сумата 350 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.