О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
София, 09.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1536 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. С. К. срещу въззивно решение № 237/18.10.2012 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 484/2012 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна [фирма], чрез адв. Б. П. е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
М. С. К. е предявила искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Те са отхвърлени. Съдът приел за установено, че основанието, поради което е прекратено трудовото правоотношение със служителя – намаляване обема на работа е доказано. Преди уволнението е извършен подбор, съобразен с критериите по чл. 329 КТ.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните въпроси:
Следва ли да се мотивира заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и ако да, кои факти, свързани с прекратителното основание следва да обхващат мотивите.
Въпросът е от значение за постановения резултат, тъй като М. К. е твърдяла незаконност на уволнението, защото в заповедта за уволнение е цитирана само разпоредбата на закона, не и фактическите обстоятелства за причината, поради която работодателят прекратява трудовото правоотношение.
Не е налице поддържаното от касатора противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата.
Относно мотивите на заповедта, с която се прекратява трудово правоотношение е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика, включително по чл. 290 ГПК, която е задължителна за по-долните инстанции. Съставите на Върховния касационен съд неизменно приемат, че е важно от начина, по който е оформено уволнението да е ясно основанието, което е имал работодателят. и няма пречка мотивите да се изчерпват само с цитиране на правната норма, когато тя изчерпва една единствена хипотеза и е еднозначна.
Разрешението на въззивния съд не противоречи на възприетото тълкуване.
Следващият материалноправен въпрос е дали паричното изражение на спадналия обем на стокооборота, доказателство ли е за намаляване обема на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Не е налице поддържаното противоречие с решение № 29/2011 г. по гр.д. № 265/2010 на ВКС
Няма спор, че посоченият показател може да служи като един от факторите, въз основа на които да се извърши преценка за това налице ли е действително намаление в обема на работата в предприятието с оглед дейността му.
В случая, става реч за търговски обект, а ищцата заема длъжността „продавач консултант”. Съдът е извършил проследяване хронологически и фактически на продажбите по месеци, както е себестойността на стоките и брутната печалба, като се е ползвал от експертно мнение по допусната съдебна експертиза.
Повдигнат е още и процесуалноправният въпрос дали работникът или служителят е трето заинтересовано лице при оспорване достоверността на датата, която носят заповедта за назначаване на комисията за подбор и протокола за извършен такъв подбор. Изчерпателно изброени ли са хипотезите, при които закона е посочил, че е налице достоверна дата в чл. 181 ГПК.
Въпросът е разрешен по реда на чл. 290 ГПк с решение № 235/2010 по гр.д. № 176/2010 г на ІІ ГО, Решение № 177/2012 г. по гр.д. № 1672/2011 г. на ВКС и напълно съответства на възприетото в обжалваното решение.
В касационната жалба се прави оплакване срещу въззивното решение в частта за съдебноделоводните разноски, освен с оглед твърдение за неправилност на решението по основния материалноправен спор, но и поради е уважено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от работодателя – ответник на процесуалния му представител.
Поставен е въпроса за тълкуване на понятието „прекомерно” от чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че правният въпрос е от значение за постановения от въззивния съд резултат по чл. 78 ГПК, но не са налице допълнителните условия, за да се допусне касационно обжалване. Нормата е ясна и не буди съмнение в правоприлагането – критерий е фактическата и правна сложност на делото, което се преценява във всеки конкретен случай. Освен това, съдът намира за нужно да изясни на касатора,че адвокатският хонорар е заплатен за представителство по дело, по което са предявени и разгледани три отделни иска и за размера на възнаграждението, съответно неговата прекомерност не може да се изхожда само от цената на единия от исковете, предмет на делото.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Насрещната страна е поискала присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията, като в „приложение към отговора на касационната жалба – изложение за липса на основания за допускане на касационно обжалване” е записано, че се прилагат доказателства за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв., каквото няма приложено по делото. При липсата на доказателства на сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд, молбата на ответника по касация се явява неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 237/18.10.2012 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 484/2012 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: