О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 892
гр. София, 03.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 2135 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. В. З. срещу решение № 64 от 09.01. 2013 г. по гр. дело № 2533/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответницата Е. И. Л. поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение № 2710 от 24.06.2013 г. по гр. дело № 12692/2012 г. на Пловдивски районен съд, осми граждански състав в частта, с която са уважени исковете, предявени от Е. И. Л. против настоящия касатор по чл. 50 ЗЗД за заплащане на обезщетения – за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв., за имуществени вреди – разлика между брутно трудово възнаграждение на ищцата и получено обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 05.06.2012 г. до 18.07.2012 г. до размер на сумата 362.66 лв. и разходи за медикаменти за лечение, заплатени от същата в размер на сумата 125.49 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като е присъдил разноски в полза на ищцата в размер на сумата 1000 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 50 ЗЗД. В мотивите е изложено, че ответникът е собственик на кучето, причинило увреждането на ищцата – травматично откъсване на част от лявата ушна мида, открита рана на лявата ушна мида, довело до обезобразяване на лицето. Освен това в мотивите е посочено, че ответникът е лицето, под чийто надзор се е намирало кучето. Окръжният съд е обосновал изводите си с показанията на свидетелите Л., Р. и С., с тяхната безпротиворечивост, както и с установените въз основа на показанията на свидетелите Л. и Р. обстоятелства за опита на ответника да предложи 500 лв. на ищцата, за да „ не се стига далече”, а също така и с обстоятелството, че на въпроса на Р., „какво е било това куче, той отговорил „моето куче”. Въззивният съд се е позовал още и на обстоятелството по показанията на свидетеля С., че ответникът е имал куче порода „Ротвайлер”, което след инцидента е виждал без намордник. В мотивите са изложени съображения с оглед, на които съдът не е кредитирал показанията на свидетелите на ответника – А. К., М. В. и М. З., поради това, че са вътрешно противоречиви, противоречат на показанията на другите свидетели. Въззивният съд е аргументирал съображенията си за кредитиране показанията на свидетеля И. С., съответно неприемане показанията на свидетелката А. К., досежно това, имал ли е куче И. З. към момента на инцидента и било ли е то ротвайлер – приел е, че С. живее в близост до мястото на инцидента, където работи ответника и е бил свидетел на това, как ответникът е разхождал кучето си, за което е сигурен, че е порода ротвайлер, а К. няма наблюдения за мястото, където работи ответника и където е станал инцидента. В мотивите се съдържат и изводите на съда относно приложението на чл. 172 ГПК спрямо показанията на свидетелите, роднини на страните.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, формулирано от него, както следва:
„В обжалваното решение ПОС се е произнесъл по материалноправните въпроси за собствеността на кучето, с оглед ангажиране отговорността на ответника, както и за наличието или не на причинна връзка между действията на същото куче и увреждането на ищцата, които са от значение за точното прилагане на закона”.
Както се вижда от съдържанието на цитата, жалбоподателят е осъществил изброяване на елементите от фактическия състав на чл. 50 ЗЗД, без да e посочил правните разрешения на съдебния състав по приложението на тази разпоредба. Касаторът е изразил несъгласието си с фактическите обстоятелства, приети от окръжния съд, без да постави въпроси във връзка с правните разрешения, аргументирани от решаващия състав. Когато въпросите не са обвързани с изводите, приети от въззивния съд не е налице мотивирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Налице е единствено твърдение за наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без обосновка на общо и допълнително основание. Във връзка с твърдението си за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът е задължен да формулира в приложението към жалбата въпросите, по които въззивният съд е развил правни разрешения, а също така е задължен да посочи неправилната или неактуална съдебна практика, формирана по тях, насоките в които според него следва да бъде развита съдебната практика, а при липсата на съдебна практика нормите, които според него са непълни, неясни или противоречиви, за да бъдат тълкувани / в този смисъл са разясненията в т. 4 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС/. Мотивирано изложение, отговарящо на посочените изисквания жалбоподателят не е направил. В приложението са развити оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в настоящето производство. Освен това не са разграничени основанията по чл. 281, т. 3 ГПК от основанията за допускане на касационно обжалване в резултат, на което не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 09.01. 2013 г. по гр. дело № 2533/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: