3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
София, 16.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 949/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Г. Р. от гр. София срещу определение № 12618 от 20.09.2010 г. по ч. гр. д. № 10067/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „Д” въззивен състав. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 17.11.2009 г. по гр. д. № 48847/2010 г. на Софийски районен съд, 69 състав, за незабавно изпълнение на заповед за плащане на сумите 1 487.80 лв. – главница, 31.45 лв. – договорна лихва, и 684.04 лв. – наказателна лихва, издадена в полза на „…” АД срещу Р. Р. въз основа на извлечение от счетоводни книги на Банката.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Като порок на определението се сочи допусната грешка при изписване годината на образуване на първоинстанционното дело – 2010 г. вместо 2009 г.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Частната жалбоподателка твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос, касаещ предмета на производството по чл.419 от ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба „….” АД – гр. София не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК. Според същата, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд – Софийски градски съд, постановено по повод частна жалба по чл.419, ал.1 от ГПК срещу разпореждане на първоинстанционен съд за незабавно изпълнение на парично задължение, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Определенията на въззивните съдилища по чл.419, ал.1 от ГПК обаче не попадат сред кръга съдебни актове по чл.274, ал.3 от ГПК, по отношение на които процесуалният закон предвижда защита посредством сезиране на Върховния касационен съд с частна касационна жалба. Тези определения нямат преграждащ ефект спрямо развитието на конкретното дело по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Обжалваемостта им не произтича и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като с тях не се разрешава по същество материалноправен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само осигурява изпълнение на вземането чрез способите на изпълнителния процес.
Предвид изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховния касационен съд становище за недопустимост на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК и приема, че подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. Г. Р. от гр. София частна касационна жалба срещу определение № 12618 от 20.09.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 10067/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „Д” въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :