5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№892
София27.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 606/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. от [населено място], [община], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 100 от 17.04.2012 г. по в.гр.д.№ 69/2012 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което след отмяна на решение № 231/23.12.20011 г. по гр.д. № 1148/2010 г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта за отхвърляне на предявения от С. Т. Б. иск по чл.422 ГПК за сумата 8 947.50 евро, е признато за установено по отношение на П. П., че С. Б. има вземане към него в размер на 8 947.50 евро, представляващо задължение по запис на заповед, издаден на 12.01.2010 г., с падеж 06.03.2010 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение за парично задължение по реда на чл.417 ГПК – по ч.гр.д.№ 21717/2010 г. на Софийски районен съд.
К. поддържа доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му, с произтичащите от това последици. В жалбата са развити и подробно мотивирани конкретни доводи, относими към касационните основания.
Искането за допускане на касационното разглеждане на делото е основано на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК по материалноправни и процесуалноправни въпроси, относно : връзката между записа на заповед и конкретното каузално правоотношение, като причина за негово издаване; разпределението на доказателствената тежест в процеса, както и приложимостта на чл.164, ал.1, т.3 ГПК по отношение на доказване на договор за заем над 5 000 лева. Представени са множество съдебни актове на ВКС и на въззивни съдилища, за което е приложен и опис.
Ответницата по жалбата чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображенията са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, е валиден и поради това ищцата не е била длъжна в исковата молба по положителния установителен иск по чл.422 ГПК да се позовава на каузални правоотношения с ответника и такива твърдения липсват. Отчетено е, че ищцата е поддържала като основание за възникване на вземането й абстрактната сделка – запис на заповед, издаден от ответника П. П. на 12.01.2010 г., като основанието не е елемент от фактическия състав на тази абстрактна сделка. Направен е извод, че ищцата не е следвало да доказва и наличието на каузално правоотношение с ответника, а именно, че, заедно със съпруга си е дала в заем парична сума на ответника.
От друга страна, въззивният съд е приел за установено и наличието на каузално правоотношение, позовавайки се на признанията на ищцата и събраните гласни доказателства.
Изводите на решаващия съдебен състав са основани както на валидността на записа на заповед, послужил като основание за издаване на заповедта за изпълнение, така и на установеното от ищцата каузално правоотношение с ответника по договор за заем и липсата на доказано от длъжника плащане по записа на заповед. Предвид поетото от издателя задължение по ефекта към ищцата и нейния съпруг, без да е налице солидарност, и отчитайки факта, че макар и заявлението по чл.417, т.9 ГПК да е подадено от двамата съпрузи, в заповедта за изпълнение като кредитор е посочена само С. Б., както и прекратяването на производството по делото по отношение на Б. Б., въззивният съд е уважил иска за сумата 8 947.50 евро. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 17 895 евро, отхвърлителното решение е влязло в сила.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Произнасянето на решаващата съдебна инстанция по материалноправните въпроси, свързани с личните възражения на длъжника по менителничния ефект и връзката между задължението по издаден редовен запис на заповед и сключена между страните каузална сделка, са важни, но не може да се приеме, че те са единствено обуславящи изхода на делото. В случая, въззивният съд действително е приел, че е установено съществуването на каузално правоотношение между страните по договор за заем за потребление, но това са допълнителни съображения на съда за приетата частична основателност на положителния установителен иск по чл.422 ГПК. Всъщност, основните правни изводи на съда са свързани с валидността на ценната книга, въз основа на която е издадена заповедта за изпълнение, както и с абстрактния характер на сделката, от което произтича и липсата на задължение за ищцата да се позовава в исковата молба и съответно да доказва наличие на основание за издаване на записа на заповед. От друга страна, както правилно е констатирано в обжалваното решение, ответникът – длъжник по заповедта за изпълнение не е въвел надлежно свои лични възражения срещу менителничния ефект. Независимо от това, е необходимо да се отрази, че липсва противоречие в практиката на ВКС, създадена по реда на чл.290 и сл. ГПК, за необходимостта да се изследват каузалните отношения между страните при произнасяне по въпроса за дължимост на суми въз основа на запис на заповед, при наличие на издаден изпълнителен лист, но само при надлежно релевирано лично възражение от длъжника за наличие на такова правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед. В този смисъл са и решенията, на които се позовава самият касатор : Р. № 103/24.06.2009 г. по т.д.№ 717/2008 г., ІІ т.о., Р. № 102/25.07.2011 г., ІІ т.о., Р. № 5/02.02.2012 г., І т.о., както и решение № 105 от 23.10.2012 г. по т.д.№ 515/2011 г., І т.о., надлежно публикувано.
В посочената съдебна практика, която е задължителна за съдилищата, ВКС се е произнесъл и относно разпределението на доказателствената тежест в процеса при предявен иск с правно основание чл.422 ГПК. Липсват основания за изменение или изоставяне на изразеното от различни съдебни състави на ВКС разбиране, при направено възражение от длъжника за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, не е достатъчна само проверката за редовност на менителницата от външна страна, но и ищецът трябва да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му. Касае се за задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, създадена с цел уеднаквяване на давани от съдилищата разрешения по поставените материалноправен и процесуалноправен въпроси.
Що се касае до процесуалноправния въпрос, свързан с доказване на договор за заем на стойност над 5 000 лв., този въпрос е относим само към допълнителните съображения на въззивната инстанция, или не се касае за разрешаване на правен въпрос, който единствено да е обусловил правните изводи по спорното материално право. Следователно, по отношение на този въпрос не е изпълнено общото основание за достъп до касационно обжалване.
Предвид наличието на задължителна за съдилищата практика по всички поставени правни въпроси, не може да се счете за доказано алтернативно поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са пряко относими към основанията за касационно обжалване и е недопустимо да се преценяват във фазата по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от цитираното Тълкувателно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 100 от 17.04.2012 г. по в.гр.д.№ 69/2012 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: