О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
София , 18.08. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Л. Р. а
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 398/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. С. и С. М. М. чрез адвокат К процесуален представител, срещу въззивното решение № 777 от 17.11.2008 г. по в. гр. д. № 549/08 г. на кия окръжен съд, с което след отмяна на решение № 4* от 17.11.2004 г. по гр. д. № 723/03 г. на Б. районен съд, е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за установяване на правото на собственост при влизане в сила на плана на гр. Б. от 1997 г. върху 28 кв. м., представляващи част от УПИ ХХ-813 от кв. 32, която в резултат на грешка в кадастралната основа е заснета в УПИ XIX-817 от кв. 32. Поддържа се, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществениия материалноправен въпрос за вярната имотна основа, при която следва да са изработи новият план, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в случай като разглеждания, когато собственик на имота, от който са образувани двата съседни парцела, е едно лице.
Ответниците по жалбата М. А. М., Д. С. М., Е. И. Т. и С. И. А. не са взели становища по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна.
По делото е установено, че двата съседни парцела са образувани от имот пл. № 1* по плана от 1955 г., който е бил собственост на общия на страните по делото праводател. Ищците са собственици на УПИ ХХ-813 от кв. 32 по плана от 1997 г. на основание покупко-продажба от 1981 г. и дарение от 1997 г., а ответниците са собственици на УПИ XIX-817 от кв. 32 по силата на завещание от общия наследодател от 1967 г. и покупко-продажба от 1993.становено е, че спорната по делото граница, отразена като нематериализирана, се покрива от дворищнорегулационната линия по плана от 1997 г., но не съвпада с дворищнорегулационната линия по плана от 1955 г. Дворишщнорегулационната линия в сега действащия план е изместена в посока запад в сравнение с плана от 1955 г., като площта между тези линии е 28 кв. м. При тези данни въззивният съд приел, че влезлият в сила план от 1955 г. не е приложен и не е могъл да стане кадастрална основа на следващия план. Затова не може да се приеме, че е налице грешка в плана от 1997 г., която да засяга материалните права на собственост на ищците.
Понятието “приложен план” е предмет на обсъждане в многобройни решения на Върховния касационен съд, включително и в ТР № 3/93 г. на ОСГК на ВС на РБ. Касаторите твърдят, че разглежданата хипотеза не предполага разрешението, обсъждано в посоченото тълкувателно решение. Доводът е, че по въпроса коя е вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план, при положение, че по предходния план парцелите са отредени за части от имот, собственост на едно лице, липсва съдебна практика. Поради това касационната жалба следва да се допусне до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 777 от 17.11.2008 г. по в. гр. д. № 549/08 г. на Б. кия окръжен съд.
У. на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 15 /петнадесет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: