О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
София,30.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 49 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. М. срещу въззивно решение от 17.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 476 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ б възз. с-в., в частта, с която е потвърдено решение от 26.10.2009 г. по гр.д. № 21709 / 2009 г. на Софийски районен съд, 26 с-в в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Г. З. С. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за 2,000 лева неимуществени вреди от казани от ответника срещу ищеца обидни думи, и за 3,000 лева неимуществени вреди за разстройство на здравето от побой.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Г. З. С. не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че възражението за погасителна давност е основателно, доколкото с предявените граждански искове в наказателното производство, по които наказателният съд не се е произнесъл – давността не е прекъсвана и е изтекла (деянията са от 20.09.2002 г., искова молба по настоящото дело от 21.04.2009 г.).
Жалбоподателят извежда правни въпроси, аз които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.3 ГПК.
Доколкото исковете са отхвърлени поради изтекла погасителна давност по гражданския закон (ЗЗД), изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за това дали при прекратяване на наказателното производство по чл.289,ал.1 и чл.24,ал.1,т.3 НПК поради погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност, в случаите когато подсъдимият не се е възползвал от даденото му право да докаже невиновността си за повдигнатото обвинение, приложима ли е разпоредбата на чл.300 ГПК или следва в гражданския процес да се доказва извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, не е обуславящ – осъждането по НК, нито доказването, че са осъществени предпоставките по чл.45 ЗЗД, не може да обуслови уважаването на исковете.
От останалите изведени от жалбоподателя правни въпроси, уточнени от настоящия състав, обуславящи са въпросите :
В случаите, когато в приключилото наказателно производство са приети за разглеждане граждански искове, по които наказателният съд не се е произнесъл и сроковете за искане на допълване на решенията са изтекли (по чл.250 ГПК и чл.193 ГПК от 1952 г. (отм.)), приложими ли са разпоредбите на чл.115,б.„ж” ЗЗД – давността текла ли е по време на разглеждането на гражданските искове и на чл.116.б.„б” ЗЗД – давността прекъсвана ли е.
Въззивният съд е разрешил тези въпроси в съответствие с установената съдебна практика, че правните последици на производствата по граждански искове са заличени след като съдът не се е произнесъл по исковете и е изтекъл определеният в закона преклузивен срок за искане за допълване, поради което в случая давността не е спирана, нито прекъсвана.
Също така : разпоредбите на чл.115,б.„ж” и чл.116.б.„б” ЗЗД не са непълни, неясни, нито противоречиви, жалбоподателят не е обосновал твърдения, че по приложението им има създадена съдебна практика поради неточно тълкуване, нито за изменения в законодателството или в обществените условия, които да обуславят осъвременяване на тълкуването им, поради което следва да се приеме, че въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Следователно наведеното основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване не е осъществено.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 17.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 476 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ б възз. с-в., в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.