О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
София,06.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3335/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№55/15.4.2016 г., подадена от адв. С. Х. – процесуален представителна ищците Ю. М. Г. и А. А. Г., и двамата от [населено място], [община], област К., против въззивно решение №37/16.3.2016 г. по гр.д.№9/2016 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №104/12.11.2015 г. по гр.д.№15/2014 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което са отхвърлени предявените обективно и субективно от Ю. М. Г. и А. А. Г., и двамата от [населено място], [община], област К., против Х. П., ЧСИ, с рег.№7**, с район на действие Окръжен съд – Кърджали, М. С. Д., Т. М. Д. и С. М. Д., и тримата от [населено място], обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.441 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 22590 лева и неимуществени вреди в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.4.2013 г. до окончателното заплащане на сумите.
Въззивната инстанция е приела, че с оглед фактическите констатации напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивировъчната част на атакуваното решение. Същите са подробни, обективни, обосновани и почиват на събраните по делото доказателства. Поради това и на основание чл.272 от ГПК и налице препращане към мотивите му. Освен това Кърджалийският окръжен съд е приел, че съгласно нормата на чл.441 от ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Посочената норма изисква кумулативно наличие на следните елементи: деяние/в една от двете форми- действие или бездействие/, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно- следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Поради това е направен извод, че за да бъде ангажирана солидарната отговорност на ответниците спрямо ищците, следва да се установи дали на ищците са причинени като пряка и непосредствена последица реални имуществени вреди в размер на 22 590 лв. и 1000лв. – неимуществени вреди от осъществените, респ. неосъществените, процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия и/или бездействия на ЧСИ Х. П., предприети по изп.д. № 121/2012г. досежно въводът във владение на недвижим имот на 11.03.2013год. и изнасянето на движимите вещи от него на 19.04.2013год. Освен това и с оглед разпоредбата на чл.522, ал.1 от ГПК, въззивната инстанция е стигнала до извод, че съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвод във владение на лицето, на което е присъден имот и уведомява страните, като уведомяването следва да е по правилата на чл.37 и сл. от ГПК, а в конкретния случай, ЧСИ е констатирал, че длъжниците по изпълнителното дело – ищците Г.. живеят в Р. Т. и не пребивават на посочения адрес /който съвпада с адреса на подлежащия на принудително изпълнение недвижим имот/, поради което им е назначен особен представител – адвокат В. Я.. Съдът е констатирал, че поради изложеното, именно на него е връчена поканата за изпълнение, с която страната е уведомена, че на 11.03.2013г. в 13,30ч. ще се проведе въвод във владение на процесния недвижим имот. Въз основа изложеното съдът е стигнал до извод, че оплакването на възивниците, за ненадлежно уведомяване за принудителното изпълнение е неоснователно и недоказано.
С оглед разпоредбата на на чл.522, ал.1 от ГПК, Кърджалийският окръжен съд е стигнал до извод, че „съдебният изпълнител е провел и въвода във владение на 11.03.2013г. като е отчел, че длъжниците не се явяват и не се представляват. Явяването, респективно неявяването на редовно призования длъжник, не е предпоставка за валидност на проведения въвод във владение. Въводът във владение се извършва от съдебния изпълнител, като от имота се отстранява както длъжника, така и всичко друго, което символизира, че имотът се държи от длъжника, напр. неговите вещи, когато той не го напусне доброволно. Взискателят се конституира като владелец чрез официалната констатация на съдебния изпълнител, че имотът му е предаден, и в случая това е констатацията, направена в приложения и обсъден по делото протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение от 11.03.2013г.“Отчетен е и фактът, че макар взискателката да не е присъствала лично на въвода, то тя е била надлежно представлявана по силата на чл.32, т.2 от ГПК от родителите си.
Въззивният съд е установил се от протокола за въвод, в който е записано, че поради неосигурен достъп от длъжника, ключар е подменил патрона на входната врата, като ключовете са останали в ЧСИ. Констатирано е наличието на движими вещи, собственост на длъжниците, които не са били изнесени, както и че ЧСИ е определил едномесечен срок за изнасяне на движимите вещи от имота и е разпоредил да бъдат уведомени длъжниците по делото за извършените действия и за определения срок, за което на имота е било залепено уведомление, а екземпляр от същото е било връчено и на особения представител на длъжниците на 13.03.2013г.
Досежно движимите вещи, Кърджалийският окръжен съд е приел, че твърдяната липса и унищожаване не са предмет на изпълнение и процедирането с тях не е процесуално регламентирано. Отчетена е и защитата, която законът дава на длъжника по повод предприет въвод на недвижим имот и която се състои в законовото императивно изискване длъжникът да е надлежно призован за това принудително действие – въводът във владение, а в производството е установено, че за принудителното действие въвод във владение длъжниците са били редовно призовани.
Предвид изложеното съдът е стигнал до извод, че нито при извършването на въвода във владение на 11.03.2013г., нито при фактическото изнасяне на движимите вещи, намерени в имота на 19.04.2013г., са налице доказателства за осъществени, респективно неосъществени, процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия и/или бездействия на ЧСИ, който е приложил точно закона както при извършения въвод, така и по-късно при изнасянето на движимите вещи от страна на взискателя, чрез представляващите го ответници, в качеството им на негови родители.
Въззивната инстанция не е установила и виновно противоправно поведение от страна на ответниците М. и Н. Д., в качеството им на представители на взискателката по изпълнителното производство при осъщественото фактическо изнасяне на движимите вещи, заключени в имота при въвода във владение. Установено е, че същите след дадения едномесечен срок на длъжниците да изнесат движимите си вещи, в качеството на представители на фактически въведения в имота взискател, са изнесли движими вещи, описани от ЧСИ в протокол, неразделна част от Протокол за въвод във владение от 11.03.2013г., а вещите са били оставени пред имота, на улицата, в състоянието в което са били при изнасянето им, и безспорно са били без надзор.
Твърдението на ищците, че част от тях са повредени или унищожени, а други изобщо липсват, не може да бъде свързано с тяхно недобросъвестно или противоправното поведение.
Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за това, че липсват доказателства за наличието на голяма част от описаните в исковата молба и претендирани като липсващи движими вещи в имота в [населено място] към датата на изнасянето, за което е прието, че съществуват безспорни доказателства единствено за описаните от ЧСИ в протокола за въвод във владение движими вещи, като свидетелските показания не оборват това писмено доказателство.
Към посочените мотиви въззивната инстанция е добавила още и следното:„В изпълнителният процес длъжникът не е длъжен нито да се яви, нито да съдейства на изпълнението, той е задължен единствено да го търпи. Ако длъжникът пречи на изпълнението, той върши престъпление срещу правосъдието по чл.196, ал.1 НК. За разлика от процесуалната уредба на исковия процес, правилата на изпълнителния процес не гарантират на длъжника възможността ефективно да участва при осъществяването на изпълнителните действия. Ако той и неговият пълномощник не могат да се явят и участват при извършването на изпълнителните действия поради препятствие, което длъжникът не може да отстрани, извършването им не се отлага, и извършените в отсъствие на длъжника действия не е необходимо да бъдат повторени, каквато и да е причината за неявяването на длъжника или пълномощника му. Причината за тази строгост на правилата по отношение на длъжника е, че неизпълнението на задължението му е противоправно и принудителното изпълнение е възстановяване на правния ред, както и че длъжникът е разполагал с възможност да изпълни доброволно в определения за това срок. Задължението на длъжника е установено и съществува процесуален ред за оспорването му преди упражняването на принуда с възможност съдът да спре, разсрочи или отсрочи изпълнението. Съдебният изпълнител няма право нито да „отсрочва” изпълнението, като отложи насроченото принудително изпълнение /ако отложи насрочения въвод, без наличието на процесуална пречка за осъществяването му, съдебният изпълнител отговаря имуществено за вредите, които взискателят търпи от забавянето на изпълнението/, нито да го „разсрочва” без съгласието или не по причина на поведението на взискателя, като осъществи частичен въвод /ако осъществи частичен въвод, без това да се налага от обстоятелствата, съдебният изпълнител отговаря имуществено за вредите, които взискателят търпи от забавянето на изпълнението/. Ако длъжникът не присъства при въвода, се поставя въпросът за пазене на отстранените от имота негови вещи. Макар и оставени в имот, чието владение предстои да бъде предадено на взискателя, вещите на длъжника не са изоставени, поради което нито взискателят, нито съдебният изпълнител може да се разпореди с тях, като ги остави на общодостъпно място, без предприемане на мерки за пазенето им. В такъв случай трябва да бъде намерено лице, което да ги приеме за пазене в подходящо помещение. Като намери такова лице, съдебният изпълнител му възлага пазенето на вещите на разноски на взискателя, които следва да бъдат внесени предварително. Ако взискателят се съгласи, няма пречка вещите на длъжника да бъдат предоставени за пазене и нему. В конкретния случай, вещите са били оставени в имота, в определения за изнасянето им едномесечен срок.“.
Прието е също така, че „В тежест на взискателя не може да бъде вменено задължението да осигури пазенето на вещите на длъжника неограничено дълго време, тъй като освен всичко друго това е свързано и със значителни разходи, които взискателят не следва да бъде натоварен да авансира. Обикновено вещите се оставят за пазене в разумен срок /например един месец/, след изтичането на който те ще се считат изоставени от длъжника и пазачът бива овластен да се разпореди с тях по свое усмотрение. Длъжникът се уведомява за това чрез поставянето на обявление върху имота, като изрично се предупреждава за последиците от изтичането на срока за съхранение.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че правният въпрос, обуславящ изхода от спора, който е разрешен неправилно от въззивния и районния съд е: Законосъобразен ли е ли е въводът във владение по ч„л.522 ГПК, извършен от ЧСИ и следва ли в принудителното изпълнение ЧСИ да се съобрази с изискванията на чл.467, ал.1, т.4 ГПК и по чл.470 ГПК ?. Сочи се, че от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че въпреки призоваването на особения представител в деня на въвода са присъствали само ЧСИ и ключаря, а след смяната на ключалката на сградата и описа на движимите вещи, в които същите се намират, сградата е заключена от ЧСИ и ключовете са останали у него. Поставя се и въпросът извършен ли е въвод във владение при положение, че взискателката не е присъствала и ЧСИ може ли да задържи ключовете на сградата, в която се намират вещите в продължение на един месец и да го предаде на лица, които са чужди на изпълнението и те да опразнят сградата от движимите ни вещи в отсъствие на ЧСИ и произтичат ли от тези действия вреди за нас; и ЧСИ изпълнил ли е задължението си на пазач по чл.471, ал.1 ГПК, ако такова в случая може да му се вмени.
Като друг правен въпрос се поставя такъв и относно обстоятелството налице ли е представителна власт за двете лица по чл.32, т.2 ГПК, които са присъствали на въвода, без да има данни, че са родители на взискателката по изпълнителното дело и се оспорва тяхното участие в изпълнителния процес.
Оспорва се и извода на двете инстанции, че в случая не е налице процесуална незаконосъобразност на изпълнителните действия на ЧСИ, при положение, че той няма качеството на упълномощено лице по смисъла на чл.18, ал.2 ЗЧСИ. Твърди се, че по делото няма отговор налице ли е причинна връзка между действията на ЧСИ и причинената вреда и поведението на останалите резултат ли е на незаконосъобразни действия на ЧСИ: налице ли са материални предпоставки за отговорност за вреди в пълен размер от ответниците по делото.
Прилага се съдебна практика по чл.290 ГПК и на Сливенския окръжен съд.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. С. Д., Т. М. Д. и С. М. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Е. П., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответницата по касация Х. П., в качеството й на ЧСИ с рег.№7**, посредством процесуалния си представител – адв. Д. Г., също е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, и взе предвид отговорите на ответниците по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението се установява, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа доводи по правилността на обжалвания съдебен акт и такива по фактологията на спора. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа елементи и на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответниците по касация М. С. Д., Т. М. Д. и С. М. Д. деловодни разноски за касационното производство в размер на 300 лева, а на ответницата по касация Х. П. – 1200 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №37/16.3.2016 г. по гр.д.№9/2016 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№55/15.4.2016 г., подадена от адв. С. Х. – процесуален представител на ищците Ю. М. Г. и А. А. Г., и двамата от [населено място], [община], област К..
ОСЪЖДА Ю. М. Г., ЕГН – [ЕГН], и А. А. Г., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [община], област К., да заплатят на М. С. Д., Т. М. Д. и С. М., и тримата от [населено място], [улица], вх.В, ет.2, ап.15, деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
ОСЪЖДА Ю. М. Г., ЕГН – [ЕГН], и А. А. Г., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [община], област К., да заплатят на Х. П., в качеството и на Частен съдебен изпълнител с рег.№7**, с район на действие Окръжен съд – Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], к-с „О.“, ет.2, офис 1, деловодни разноски в размер на 1200/хиляда и двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: