4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
[населено място], 21.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1077 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение №339/18.12.2013г. по в.гр.д. №314/2013г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено решение №114/20.06.2013г., постановено по т.д. №405/2012г. на Русенски окръжен съд, в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на касатора съществуването на вземане на [фирма], [населено място], за сумата 13 400,79 лева – просрочена лихва за периода от 19.10.2010г. до 25.04.2011г., за което вземане в полза на банката е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №3964/2011г. на Русенски районен съд. В останалата част, с която е признато за установено съществуването на вземане на [фирма], [населено място], към [фирма], [населено място], за сумата от 281 434,47 лева – главница, 2011,75 лева – заемни такси, законна лихва върху главницата, считано от 26.04.2011г. до окончателното изплащане, 5938,92 лева – разноски и 3419 лева – възнаграждение за юрисконсулт, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът поддържа, че съдът неправилно и в нарушение на чл.71 от ЗЗД е приел,че е настъпила предсрочна изискуемост на сключения между страните договор за кредит. Твърди,че изгубването на привилегията на срока от длъжника, като елемент на фактическия състав на чл.71 от ЗЗД, подлежи на пълно и главно доказване, каквото в случая не е проведено.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа, че касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора. Твърди,че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважил предявения установителен иск, въззивният съд е приел, че между страните по делото е бил валидно сключен договор за кредит №289 от 21.03.2008г. и три броя анекси към същия, като с последния анекс е прекратено револвирането на кредита и е уговорен едногодишен гратисен период по лихва и главница – до 14.10.2011г. Съдът е приел за неоснователни доводите на ответника – касатор в настоящото производство, че не се дължат лихви за гратисния период, като се е позовал на т.5 от анекс №3, съгласно която начислената през гратисния период редовна лихва се дължи заедно с последната вноска по кредита. Приел е за установено,че в рамките на гратисния период се е осъществило едно от предвидените в договора условия за предсрочна изискуемост на кредита, а именно образуване на изпълнително производство срещу кредитополучателя, както и че банката е упражнила правото да превърне кредита в предсрочно изискуем с отправена до кредитополучателя нотариална покана, връчена на 21.04.2011г., преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК. Изложил е доводи, че уговореният гратисен период не е пречка за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.
К. жалбоподател в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че съдът е приел за доказана възможността за обявяване на договора за предсрочно изискуем, без да извърши никакъв анализ на обстоятелствата по чл.71 от ЗЗД, във връзка с чл.432 от ТЗ. Към изложението са приложени решения на ВКС на РБ и СГС, както следва: решение №4847 от 26.06.2013г. по гр.д. №5079/2013г. на СГС, решение №964 от 07.12.2006г. по т.д. №533/2006г. на ВКС, ТК, решение от 18.06.2012г. по гр.д. №5970/2012г. на СГС.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът, при постановяване на решението си, не е преценил осъществяването на фактическия състав на чл.432 от ТЗ, нито е отчел представените доказателства, сами по себе си не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Следва да се отбележи,че не е налице противоречие между мотивите на обжалваното решение и представеното решение №964 от 07.12.2006г. по т.д. №533/2006г. на ВКС, ТК, макар и същото да не съставлява задължителна практика на ВКС, нито между обжалваното решение и постановените от СГС решения. Съдът е приел в мотивите си,че кредитополучателят е изгубил преимуществата на срока, като е анализирал събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че са осъществени всички предпоставки за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Правилността на изводите, до които въззивният съд е достигнал по този въпрос, не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като тя засяга правилността на обжалваното решение.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 699 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №339/18.12.2013г. по в.гр.д. №314/2013г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.3, ет.5, да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски за касационното производство в размер на 699 лева /шестстотин деветдесет и девет лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
4