О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
гр. София, 18.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесети юни двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3676/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. А. А. чрез адвокат Д. Д. срещу решение № 69 от 28.02.2013 г. по гр. дело № 748/2012 г. на Добрички окръжен съд.
Ответницата Ц. М. Д. чрез адвокат И. Ж. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че в изложението липсва посочване на конкретни обстоятелства, от които да се направи извод за наличието на някое от основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./ намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване ВКС, ГК, състав на ІІІ отделение, взе предвид следното:
С цитираното по – горе решение Добрички окръжен съд е отменил решение № 107 от 09.08.2012 г. по гр. дело № 987/2011 г. на Балчишки районен съд и е постановил друго, с което е лишил от родителски права Г. А. А. по отношение на децата Д., [дата на раждане] и В., [дата на раждане] , постановил е режим на лични контакти на бащата Г. А. А. с децата Д. и В., които да осъществява веднъж месечно – всяка първа събота по местоживеене на майката от 09 ч. до 15 ч. в присъствието на социален работник и техния дядо М. Д. Р. в продължение на една година, считано от влизане на решението в сила и е осъдил Г. Ал А. да заплати на Ц. М. Д. направените по делото разноски в размер на 1095 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответникът по иска е извършил психическо насилие над децата, действал е против интересите им и им е нанесъл вреда. Решаващият състав се е позовал на решения по гр. дело № 458/2010 г. и по гр. дело № 616/2010 г. на Балчишки районен съд, по които по отношение на ответника по иска са наложени мерки за защита по Закона за защита срещу домашно насилие, както и на присъди, съответно по н.о.х. дело № 189/2011 г. на Балчишки районен съд и по н.о.х. дело № 108/2011 г. на Каварненски районен съд, по първата от които за нарушаване от ответника по иска на постановени мерки за закрила по посочените две дела, а по втората за неизпълнение на задължението му за внасяне на дължима издръжка на двете деца. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения са наличието на изискуемите елементи от фактическите състави на чл. 132, ал. 1 СК и в двете хипотези на разпоредбата – т. 1 и т. 2. Съдът е разгледал и последиците от поведението на ответника по иска, като за детето Д. е констатирал начален момент на синдром на родителско отчуждение, приел е за установени твърденията за това, че над детето е направен опит за блудствени действия, а за детето В. е констатирал, че последиците се свеждат до постоянен страх и вегетативни промени, настъпили вследствие на психическо насилие.
В приложението касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, без да посочи самия въпрос. Изложени са твърдения за недоказването на обстоятелства по делото, а именно, че с поведението си бащата е особено интензивна опасност за децата, че е извършил блудство над детето Д.. Касаторът счита, че за детето В. липсвало всякакво позоваване и конкретизиране на „особено тежък случай”, както и се поддържа, че ответникът по иска заплащал издръжка, което не било ценено от съда, а „ налице е родителско програмиране и за двете деца от страна на майката”. След това изложение жалбоподателят е посочил, че „материалноправния въпрос, значим за изхода на спора по делото е именно преценката за фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 1 и 2 СК и неговото доказване”. Преценката на фактическия състав по чл. 132, ал. 1, т. 1 и 2 СК е конкретна във всеки отделен спор, зависи от особеностите на случая, които са специфични, поради което въпросът за нейното реализиране е фактически, свързан с установяване на елементите от регламентираните в разпоредбата фактически състави. Така формулиран същият въпрос не притежава характеристиката на основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съдържа признаците на същото основание, съгласно разясненията дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Изразеното по съществото на спора недоволство от изводите на въззивния съд съдържа доводи за незаконосъобразност на въззивното решение, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК.
Касаторът е длъжен да постави правни въпроси, каквито в случая не е въвел, като касационният съд не е задължен и не може да ги извежда от твърденията му. Липсата на правни въпроси обуславя липса на допълнителни основания, тъй като всеки въпрос се релевира в определена хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Посочването на съдебна практика / като такава не следва да се третират отменителните решения по ГПК – 1952 г., отм., с които делата се връщат за ново разглеждане и съдебните актове не се ползват със сила на пресъдено нещо – решение по гр. дело № 4215/2007 г. на V г.о., а също така и решение по гр. дело № 295/2007 г. на Районен съд – Пловдив, за което няма данни да е влязло в сила/ с доводи за нарушения на въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК не формира основания за допускане на касационно обжалване, тъй като те не могат да бъдат установени в производство по чл. 288 ГПК, за да се констатира отклонение от конкретна практика на ВКС или другите съдебни инстанции. Нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК са друг вид касационни основания, предмет на друго касационно производство – чл. 290 ГПК. В случая касаторът не е направил точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – общи и допълнителни, както и не е посочил отклоненията между правните разрешения, които въззивният съд е приел и разрешенията по всяко едно от цитираните съдебни решения. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. За това ВКС в настоящия си състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 28.02.2013 г. по гр. дело № 748/2012 г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: