3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
София, 21.12. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3926/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1473 от 13.05.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 584/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. С посоченото определение е изменено определение от 07.03.2013 г. по ч. гр. д. № 584/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта за разноските като дружеството – частен жалбоподател е осъдено да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер на сумата 450 лв.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение по съображения, че е неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС.
В писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът [фирма] – [населено място], изразява становище за недопустимост и за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Според указанията в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС – т.24, определението, с което въззивният съд се е произнесъл по искане с правно основание чл.248 ГПК, подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Предвид приложимия процесуален ред за обжалване – чл.274, ал.2 ГПК, цената на иска не е от значение за обжалваемостта на въззивното определение, и доводите на ответника за недопустимост на жалбата с оглед ограничението на чл.274, ал.4 ГПК са неоснователни.
Производството по ч. гр. д. № 584/2013 г. е образувано пред Пловдивски окръжен съд по частна жалба на [фирма] срещу определение на Пловдивски районен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск в полза на [фирма] против [фирма]. С определение № 732 от 07.03.2013 г. Пловдивски окръжен съд е прекратил производството по частната жалба, след като е констатирал, че с определение от 29.01.2013 г. Пловдивски районен съд е отменил допуснатото обезпечение поради непредявяване в срок на бъдещия иск. Въззивният съд е приел, че с отмяната на обезпечението молбата по чл.390 ГПК е останала без предмет, което прави недопустимо производството по частната жалба. Със същото определение съдът е осъдил ответника по частната жалба [фирма] да заплати на частния жалбоподател разноски за въззивното производство в размер на сумата 365 лв.
Сезиран с молба от [фирма] по чл.248 ГПК, Пловдивски окръжен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение № 1473 от 13.05.2013 г., с което е изменил определението от 07.03.2013 г. в частта за разноските и вместо осъждането на [фирма] да заплати разноски на [фирма], е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] направените в производството по частната жалба разноски в размер на 450 лв. За да се произнесе в този смисъла, въззивният съд се е позовал на твърденията в частната жалба, че след подаване на молбата за обезпечение частният жалбоподател /ответник по бъдещия иск/ е платил на молителя в обезпечителното производство сумата, предмет на бъдещата искова претенция. С оглед момента на извършване на плащането е направен извод, че след като е дал повод за завеждане на делото за обезпечение на бъдещ иск, частният жалбоподател следва да понесе направените от насрещната страна разноски за производството по въззивно обжалване по силата на чл.78, ал.2 ГПК.
Определението е неправилно.
В разпоредбата на чл.81 ГПК е предвидено, че съдът се произнася по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Разпределянето на отговорността за разноски в съответната инстанция е обусловено от изхода на делото и е подчинено на правилата на чл.78 ГПК.
Производството пред Пловдивски окръжен съд е приключило с определение за прекратяване на делото и според правилото на чл.78, ал.4 ГПК правото на разноски би следвало да принадлежи на страната – ответник по частната жалба – [фирма]. В случая обаче разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК е неприложима спрямо изхода на производството пред въззивната инстанция, тъй като въззивният съд е обвързал прекратяването на производството с резултата от самото обезпечително производство и конкретно – с междувременно постановената отмяна на допуснатото в полза на [фирма] обезпечение. След като изходът на въззивното производство е поставен в зависимост от изхода на обезпечителното производство, разпределянето на отговорността за разноски пред въззивната инстанция следва да бъде подчинено на общите правила на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. По аргумент от чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК при отмяна на обезпечението молителят [фирма] няма право на разноски за обезпечителното производство, а правото на разноски принадлежи на ответника [фирма]. Причините, поради които [фирма] не е предявило бъдещия си иск, не изключват правото на [фирма] да получи направените в производството пред Пловдивски окръжен съд разноски, включително като се има предвид, че частната жалба срещу определението за допускане на обезпечение е подадена преди отмяната на обезпечението и че в нея са наведени изрични доводи за недължимост на претендираната с бъдещия иск парична сума. Въззивният съд е присъдил полагащите се на [фирма] разноски с определението от 07.03.2013 г. и не са били налице предпоставки по чл.248 ГПК за изменение на определението съобразно молбата на [фирма] от 25.03.2013 г.
Като е изменил определението от 07.03.2013 г. в частта за разноските, Пловдивски окръжен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а молбата на [фирма] от 25.03.2013 г. по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1473 от 13.05.2013 г. по ч. гр. д. № 584/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, вместо което постановява :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] – [населено място], за изменение по реда на чл.248 ГПК на определение от 07.03.2013 г. по ч. гр. д. № 584/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :