О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 896
София, 14.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 07 декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 825/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на [фирма] – [населено място] срещу решение от 28.10.2015 г. по гр.д. № 2015600500201/2015 г. на Окръжен съд- Монтана, с което е отменено първоинстанционното решение от 24.04.2015 г. по гр.д. № 70637/2014 г. на РС- Монтана и вместо него е постановено друго, с което по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният на 06.06.2014 г.между [фирма]– [населено място] и [фирма]-гр.Монтана предварителен договор за покупко-продажба на колесен трактор: марка C., модел I. 7120 за сумата от 20 833,33 лева и касаторът е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде владението върху процесното МПС.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основанията по чл.280 ал.1,т.1, и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] изпраща отговор на жалбата, в който изразява становище за липса на основание за допускане на касация и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважил исковете по чл.19 ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС, въззивният съд е изложил следните правни съображения, въз основа на приетите за установени в хода на производството факти:
На 06.06.2014 г. между страните по спора [фирма]-гр.Монтана като купувач и [фирма] – [населено място] като продавач е сключен договор за покупко-продажба на колесен трактор марка C., модел I. 7120 с посочените номера на рамата и двигателя за цена от 20 833,33 лева без ДДС . Така сключеният договор не поражда транслативен ефект по отношение на правото на собственост, поради това, че не е изпълнено изискването на закона /чл.12 З. и чл.144 ЗДвП / за писмена форма с нотариално заверени подписи като форма за действителност на самия договор за продажба на МПС. Доколкото, обаче цената е платена изцяло, което се установява от изявлението за това в самия договор и от заключението и обясненията на вещото лице по счетоводната експертиза и същият съдържа съществените условия на окончателен договор, но при опорочена форма за действителност на последния, то съдът е счел че липсват пречки договорът да се конвертира в предварителен по смисъла на чл.19 ал.1 във връзка с ал.2 ЗЗД и следователно следва да се обяви за окончателен, съгласно чл.19 ал.3 ЗЗД , като е уважил и иска по чл.108 ЗС за отстъпване на владението върху вещта.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат три въпроса, които се свеждат до приложението на чл. 165 ал.2 ГПК във връзка с чл.164 ал.1,т.6 ГПК относно допустимостта на свидетелски показания при опровергаване истинността на документ при т.н. начало на писмено доказателство.
При преценката на така формулираните въпроси относно наличие на качеството им от значение за изхода на спора следва да се има в предвид следното:
За да обоснове наличие на основание за допускане до касация, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, т.е. за формиране решаващата воля на съда по кокретния материалноправен спор.
В действителност, в мотивите на решението на въззивния съд е обсъдено приложението на чл.165 ГПК във връзка с това на чл.164 ал., т.6 ГПК-относно допустимостта със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ. Следва обаче да се отчете, че позоваването от съда на тези разпоредби е неточно: съдът обсъжда доказателствената сила на изявлението в договора за получаване на цената като правилно го квалифицира като изходящ от страната частен свидетелстващ /в тази част/ документ. Следователно за него са приложими разпоредбите на чл.193 ГПК за оспорване истинността на документ, а не за опровергаване на съдържанието му. В последното понятие се има в предвид установяване на симулативни/привидни/ волеизявления и следователно е актуално за диспозитивен документ/договор/, а не за свидетелстващ, т.е. с характер на разписка за получена парична сума. В този смисъл приложението на чл. 165 ал.2 ГПК относно допустимостта на свидетелски показания при опровергаване истинността на документ при начало на писмено доказателство, когато се касае за оспорване истинността та съдържанието на свидетелстващ документ е без значение за изхода по спора.
Въпросът за възможността да се конвертира в предварителен договор, недействително, поради липса на воля и на форма съглашение касае спора по същество и се отнася към материалноправната законосъобразност и обосноваността на обжалваното решение, т.е. към основателността на жалбата, а не към наличие на основанията за допускане до касация, съгласно чл.280 ГПК.
От изложеното следва, че липсва поставен от страната правен въпрос, обуславящ изхода по спора.
Проверката на правилността на обжалваното въззивно решение по действащия ГПК от 2007 г. се обуславя от установяване преди това на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, което в случая по изложените по-горе съображения не е налице.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 28.10.2015 г. по гр.д. № 2015600500201/2015 г. на Окръжен съд- Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: