О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
София, 09.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2319/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№606/24.01.2013 г., подадена от ищеца К. за о. на н. п. и. – С., ТД – П., против въззивно решение №1459/18.12.2012 г. по гр.д.№1066/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1020/14.6.2012 г. по гр.д.№2504/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ІІ ГО, 69 състав, с което е отхвърлено искането на К. за у. на и., п. от п. д./К./ – сега К.за о. на н. п. и./К./, за отнемане на имущество в полза на Държавата, като придобито от престъпна дейност на обща стойност 430989 лева, исканията за обявяване на относително недействителна по отношение на Държавата на договор за продажба на дялове от търговско дружество, за отнемане на недвижим имот, и отчуждените от Ж. Г. К. дружествени дялове, и сумата от 12400 лева.
Въззивната инстанция е приела, че е налице споразумение, одобрено от съда, което се ползва със задължителната сила на присъда, съгласно чл.300 ГПК и конкретно досежно извършеното деяние, неговата противоправност и виновност на дееца. Прието е също така, че с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, окръжният съд правилно е счел, че ищецът е този, който следва да установи фактите, визирани в мотивираното искане, отправено до съда, а в акта на съда, който е наложил наказание за извършените от ответника две деяния, финансова облага за извършителя липсва, а такава и ищецът не доказва. Споделени са изводите на първоинстанционния съд относно прилагане разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./, съдържаща оборима презумпция, съгласно която се предполага, че едно имущество на значителна стойност е свързано с престъпна дейност на лице, спрямо което е предприето наказателно преследване, щом като не е установен законен източник на това имущество. Решаващият извод на въззивната инстанция е, че от събраните по делото доказателства пред първата инстанция се установява, че е налице единствено първата положителна предпоставка, а именно влязла в сила присъда/споразумение за престъпление, извършено от К. на 16.7.2007 г./, като липсва наличието на връзка между придобиване на конкретно имущество и конкретно установена престъпна дейност, т.е. имуществото, чието отнемане се иска, следва да е придобито пряко или косвено от осъществяването на конкретен фактически състав на престъпление измежду изброените в чл.3, ал.1 ЗОПДИППД/отм./. Относно процесния случай съдът е стигнал до извод, че не може да се направи обосновано предположение, че конкретната престъпна дейност би могла да доведе до облаги в размер на предвидените в закона 60000 лева. Изложени са и изводи относно приложението на чл.11 ЗОПДИППД/отм./, съгласно който правата на Държавата по този закон се погасяват с изтичането на 25-годишна давност, а давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото, като К. няма възможност да извършва проверка 25 години, ако конкретната престъпна дейност не е свързана с този период.
По отношение на ответницата Е. К. е прието, че въззивната инстанция е стигнала до правилен извод, че не са налице сочените от ищеца предпоставки на чл.10 ЗОПДИППД/отм./, тъй като разпоредбата предвижда отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, , когато се установи липса на принос на другия съпруг за придобиването му, като в конкретния случай вече е прието, че не е установена причинно-следствена връзка между престъпната дейност на К. и придобитото имущество в проверявания период. Изложен е извод, че ищецът не е оборил презумпцията за съвместен принос върху придобитото по време на брака на ответниците имущество.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е взет предвид факта, че не винаги извършеното деяние води след себе си до пряка и непосредствена имуществена облага. Сочи се, че централно място в мотивите на обжалваното решение заема въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество на значителна стойност, като сочи противоречива практика по този въпрос в практиката на ВКС – решение №607/29.10.2010 г. по гр.д.№1116/2009 г., ІV г.о., една страна, и решения №671/09.11.2010 г. по гр.д.№875/2010 г., ІV г.о., и №1/21.3.2011 г. по гр.д.№697/2010 г., ІV г.о. Като друг въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, се сочи този за определяне на проверявания период/решение №1/21.3.2011 г. по гр.д.№697/2010 г., ІV г.о./ На следващо място се сочи, че решаващият орган е приел, че не е оборена от К. презумпцията за съвместен принос на ответницата К. в придобитото в режим на СИО имущество, и се твърди, че понятието “принос” по смисъла на чл.10 ЗОПДИППД/отм./ е различно от смисловото съдържание от същото понятие по смисъла на чл.21, ал.2 СК.
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Ответниците по касация Ж. Г. К., посредством процесуалния си представител – адв. К., [фирма] – П., посредством процесуалния си представител адв. Г. В. са депозирали отговори по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответницата по касация Е. К. К. не заявява становище в настоящото производство
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговорите на ответниците по касация Ж. Г. К. и [фирма] – П. намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Въпросите за “наличието на причинно – следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество на значителна стойност” и “за определяне на проверявания период”, макар и препращащи към практика на ВКС по чл.290 ГПК, са поставени бланкетно, без да се поставя конкретен правен въпрос, свързан с изводите на въззивната инстанция. Всеки от тях може да съдържа в себе си поставянето на различни въпроси свързани с хипотезата на визираните правни норми. Такива отделни, конкретни въпроси обаче не са поставени. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. След като не са налице визираните изисквания изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Твърдението, че изводите на въззивната инстанция, че Комисията не е оборила презумпцията за съвместен принос на ответницата К. в придобитото в режим на СИО имущество и че понятието “принос” по чл.10 ЗОПДИППД/отм./ е различно от смисловото съдържание от същото понятие по смисъла на чл.21, ал.2 СК, представлява навеждане на касационно оплакване, което обаче следва да бъде разгледано, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1459/18.12.2012 г. по гр.д.№1066/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, по касационна жалба, вх.№606/24.01.2013 г., подадена от К. за о. на н. п. и. – С., ТД – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: