О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
гр. София 09.07.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1909/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. А.-Р., в качеството й на процесуален представител на П. А. Х. и Л. Л. Х., против решение от 05.12.2014г., постановено по гр. д. № 7302/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 29.11.2013 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 7141/2013 г., с което са били уважени предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК от [фирма] срещу П. А. Х. и Л. Л. Х. искове за установяване на вземания по чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.07.2012 г. на Софийски районен съд по ч.гр.д. №13921/2012 г., с присъдените разноски.Обезсилено е решението в частта за признати суми над посочените в заповедта – за сума над 11 300,59 лв., доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2011 г. до 30.04.2012 г. за топлоснабден имот на адрес [населено място], ул. „***” № **, вх. 1, ап. 1, аб. № 3639**, със законните лихви за забава от 03.07.2012 г. до окончателното плащане и за сумата над 315, 35 лв., изтекли лихви за периода от 31.08.2011 г. до 04.06.2012 г., дължими по равно от П. А. Х. и Л. Л. Х..
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречия с материалния закон и необоснованост.Иска се неговата отмяна.
В т. І, 1. от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК без да се сочи практика на ВКС, с която следните формулирани въпроси да са разрешени в противоречие: 1/ Има ли значение на кого принадлежи собствеността върху топлопровода, чрез който се предоставя топлинна енергия за валидността на облигационното отношение по реда на ЗЕ, при положение, че не е спазено законовото изискване за изкупуване на енергийните обекти от страна на топлопреносното дружество, за да може последното да черпи права от обектите, продавайки топлинна енергия. Допустимо ли е търговец да черпи права от собственото си неправомерно поведение. 2/ Дали чрез начисляването и претендирането на такси за доставена топлинна енергия без да е притежател на топлопреносната мрежа по смисъла на ЗЕ [фирма] не се нарушава основен принцип на правото, а именно, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Във връзка с тези въпроси се сочи и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, без да са изложени конкретни съображения защо произнасянето на касационния съд по тях ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В т. І, 2 .от изложението е формулиран следният въпрос: Може ли да се допуска подобно начисляване на такси за предоставяне на услуга за доставка на топлинна енергия, която не е поръчана с оглед съобразяване изискванията на европейското законодателство и горепосочените европейски актове, като бланкетно се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В т. ІІ от изложението се твърди, че е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК/вероятно поради техническа грешка е посочена т. 3/ за допускане на касационно обжалване във връзка със следните въпроси: От значение ли е за изхода по делото необсъждането на представеното и прието по делото писмено доказателство, а именно писмо от инж. В. Д.-председател ма УС на ‘Т. С.” ЕАД, в което се посочва, че [фирма] не е собственик на топлопровода, когато документът е от значение за установяване на релевантни за спора факти и обстоятелства, относим е към доказване на правоизключващи или правопогасяващи възражения на страната или за доказване на твърденията, от които се черпят правни доводи за основателността или неоснователността на претенцията в мотивите на въззивния акт. Не представлява ли необсъждането на доказателство съществено нарушение на процесуални правила.Излагат се съображения, че въпросът е решаван противоречиво в практиката на ВКС – решение №66/28.05.2012 г. на ВКС по т.д. № 376/2011 г., І т.о., решение № 714/05.11.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1405/2008 г., ІІІ г.о, решение № 756/26.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 575/2010 г., ІV г.о.
Ответникът по касация [фирма] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като е формирал собствени правни и фактически изводи във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба, подадена от П. А. Х. и Л. Л. Х.. За неоснователно е приел оспорването на жалбоподателите, че не са потребители на топлинна енергия, като е изследвал събраните писмени доказателства. Приел е, че между страните съществува договорно облигационно отношение във връзка с доставянето и потреблението на топлинна енергия за отопление и горещо битово водоснабдяване. В тази връзка е направил извод, че не е налице нарушение на европейското законодателство, съгласно оплакванията във въззивната жалба, тъй като не е налице непоръчана доставка, съответно липса на договор между страните. Посочил е, че съгласието за възникване на правоотношението било постигнато с конклудентни действия, а именно с придобиване на владението на присъединената към топлопреносната мрежа къща и фактическото ползване в имота на топлинна енергия. Било е изразено и изрично съгласие, обективирано с искането от страна на П. А. Х. за откриване на партида. При тези мотиви, съдът е направил извод, че жалбоподателите са били потребители по смисъла на чл. 106а, ал. 4 и § 13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм./, а отопляемият имот е еднофамилна къща на адрес на ул. „**” № **, [населено място]. В мотивите си съдът сочи, че за процесния период – времето от 01.07.2011 г. до 30.04.2012 г. отношенията между страните не са били прекратявани, като са били нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредба за регулирането на цените за топлинната енергия. Приел е, че ищецът в първоинстанционното производство е бил топлопреносно предприятие по смисъла на ЗЕ, а жалбоподателите – заварени потребители на топлинна енергия, като за продажба на топлинна енергия за битови нужди, включително и за общите части в сгради – етажна собственост, са били приложими публично известни общи условия от 2008 г. Въззивната инстанция е приела за неоснователно възражението на жалбоподателите, че не е доставена топлинна енергия за процесния период, позовавайки се на изслушаните по делото в първа инстанция СТЕ и ССЕ.
Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1 при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение, касационният съд следва да прецени, налице ли е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е налице произнасяне по недопустим иск,тъй като не е доказано,че ответникът е потребител на топлинна енергия,а ищецът не е установил в процеса правото си на собственост по отношение на енергийния обект обект,доставящ топлинна енергия.Твърдението е необосновано. Ищецът извежда правният си интерес от твърдението, че е топлопреносно предприятие по смисъла на ЗЕ и е носител на субективното материално право за установяване на вземания за доставена и потребена топлинна енергия и че същото това право се оспорва от ответника. Предявеният иск е допустим. Дали и доколко е установил ищецът твърденията си, в това число и че е носител на право е въпрос, относим към правилността на решението, но не и към допустимостта. Релевираното от касатора основание за недопустимост на въззивното решение е необосновано и неоснователно, респективно не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна процесуална недопустимост на съдебния акт. С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване във връзка този въпрос.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните от касаторите въпроси не могат да обусловят наличие на общото основание за допускане до касационно обжалване. Поставените т. І от изложението въпроси не са част от предмета на спора, въобще не са били разглеждани от въззивния съд и не са обусловили решаващата му воля. Те са общи и абстрактни и не визират конкретни разрешения. Въпросите, формулирани в т. І, 2 и т. ІІ също не могат да обусловят наличие на общото основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Те касаят формирането на вътрешното убеждение на съда по отношение на преценката на събраните доказателства и правилността на достигнатите от съда изводи. Изложени са съображения, които по същество преповтарят касационните основания, визирани в жалбата и са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичнита предпоставка, поддържана от касаторите. В приложените решения на ВКС се съдържат правни разрешения по различни въпроси. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.12.2014г., постановено по в.гр. д. № 7302/2014г. на Софийски градски съд,АО,ІІІ –Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: