3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
гр.София, 06.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 2315 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 19221 от 17.12.2014 г., постановено по гражданско дело № 16540 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Д” състав, с което е потвърдено решение № ІІ-58-159 от 23.09.2013 г. по гр. д. № 44651 по описа за 2012 г. на СРС, ІІ ГК, 58 състав, за отмяна на заповед № 11-249/29.08.2012 г. на управителите на дружеството за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на Ж. Й. В..
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса следва ли при нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи за правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, първоинстанционното решение да бъде обезсилено. Касаторът счита, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на т.5 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по жалбата Ж. Й. В. смята, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В първото изречение от исковата молба Ж. В. е допуснал грешка в номера на заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание. По-надолу в текста обаче е посочен точният номер на заповедта, който е възпроизведен правилно и в петитума на исковата молба. Именно тази заповед, която се отнася до ищеца, е отменил и районният съд, а въззивният съд е потвърдил неговото решение. Следователно към настоящия случай изобщо не са приложими указанията, дадени в т.5 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК. Ищецът не е поискал отмяна на заповед за дисциплинарно наказание, която касае друго лице. Независимо от допуснатата в началото на текста грешка, ясно изразената воля на ищеца в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба е отмяната на неговото дисциплинарно наказание. Ето защо е налице необходимият правен интерес от предявения иск и решенията на съдилищата са допустими. По поставения от касатора въпрос няма противоречие между обжалваното въззивно решение и т.5 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19221 от 17.12.2014 г., постановено по гражданско дело № 16540 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Д” състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Ж. Й. В.-ЕГН : [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: