О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 897
С., 07.07..2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделние, в закрито заседание на пети юни……………………………………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря……………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора…… ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………….
гр.дело N 2278/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Ю. А. С., Г. А. Ю., М. А. Ю., А. А. Ю. и А. М. Й., всички със съдебен адрес в С., чрез процесуалния си представител адв. Г. П.-С. от АК-С., са подали касационна жалба срещу решение № 609 от 04.12.2013 година по гр.д. № 979/2013 година на Пловдивския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 38 от 23.01.2013 г. по гр.д. № 1011/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, като са отхвърлени искове на касаторите срещу „Югоизточно държавно предприятие” ДП, [населено място] за признаване за установено, че настъпилата злополука с А. Ю. А. на 13.05.2008 г., при която той е загинал, е трудова, както и иска срещу този ответник за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които ищците търпят от тази смърт, в размер общо на 250 000 лева или по 50 000 лева за всеки от тях – искове с правни основания чл.200 КТ. Обезсилено е същото решение в частта, с която са осъдени при условията на солидарност Държавата, представлявана от Министъра на финансите и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да заплатят на касаторите общо сумата 250 000 лева, или по 50 000 лева на всеки от тях, на основание чл.50 ЗЗД, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът „Югоизточно държавно предприятие” ДП, [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Т. А. от АК-Стара З., е депозирал отговор на касационната жалба. С него оспорва наличието на предпоставки за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й по отношение на първата част от диспозитива на въззивното решение. Не претендира разноски за касационното производство и няма данни за направата на такива.
Ответникът Министерство на икономиката и енергетиката, С., е депозирал писмен отговор, изготвен от пълномощника му юрк. С. Д., в който оспорва касационната жалба в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение. Счита, че не са налице изискванията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на обжалването в тази част.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, на които се позовават касаторите, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите:
1. „При отсъствието на надлежно съставен акт за трудова злополука, допустимо ли е установяване на елементите от фактическия състав, регламентиран в материалноправната норма на чл.55, ал.1 КСО и в производството по чл.200 КТ?
2. Допустимо ли е ангажиране на отговорността за вреди на основание чл.49 и 50 ЗЗД, или подобно произнасяне представлява недопустимо смесване на фактически състави?”
3. При липса на констатирана нередовност на исковата молба, следва ли въззивният съд да обезсили съдебното решение, ако първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на иска, или следва да преквалифицира иска в съответствие със заявените от ищеца доводи в исковата молба?
4. Следва ли съдът служебно да определи надлежната страна в процеса, когато искът е предявен срещу Държавата, представлявана от нейни органи?
5. Дължи ли произнасяне въззивният съд с решение по същество при предявен иск за присъждане на обезщетение спрямо няколко солидарни ответници, съобразно установените факти по материалното правоотношение и следва ли да определи размера, в който са основателни претенциите на всеки един от ищците спрямо всеки един от ответниците, или следва да обезсили постановеното първоинстнационно решение и да върне делото за произнасяне на първоинстанционния съд?
6. Кой е компетентния държавен орган, който трябва да отговаря за вреди от вещи, представляващи пряка държавна собственост, за които не е положена дължимата грижа по тяхното обезопасяване и техническо унищожаване?”
Първият въпрос се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но са представени противоречиви решения по чл.290 на ВКС, поради което допълнителното основание е трябвало да се определи по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Независимо от това може да се посочи, че решение № 666 от 02.02.2010 г. по гр.д. № 2960/2008 г. на ІІ г.о. ВКС е единствено и изолирано, постановено е преди консолидирането на ВКС около разрешението, дадено в поредица други решения на ВКС, които са цитирани от касаторите, от ответниците по делото и от въззивния съд. В този смисъл въззивоното решение не се отклонява от задължителната практика на ВКС и не й противоречи.
Отговор на втория въпрос се съдържа в самото решение. В. съд е посочил, че фактическите състави на чл.49 ЗЗД и на чл.50 ЗЗД са различни и е дал техните специфични характеристики. Същевременно не е пропуснал да отбележи, че има случаи, в които отговорността може да бъде ангажирана и на двете основания, ако вредите са настъпили както в резултат на вещта, така и на виновно поведение на дадено лице, т.е. съобразени са напълно постановките на П № 17 от 18.11.1963 г. на П. и противоречия с него не се откриват. Разглеждането на исковете и на двете основания зависи от изложението в обстоятелствената част на исковата молба и от заявения петитум.
По третия въпрос въззивният съд е приел, че макар делото да е докладвано и разгледано на основание чл.50 ЗЗД, в мотивите на първоинстанционния акт са изложени съображения да ангажиране отговорността на ответниците въз основа на различни фактически състави – както на чл.49 ЗЗД, така и на чл.50 ЗЗД. Допуснато е недопустимо смесване на отделни фактически състави, като са обсъждани и различни правно-релевантни факти, т.е. допуснати са грешки не само по отношение на правната квалификация на иска, но и по неговата допустимост. Поради това представените решения на състави на ВКС не кореспондират с тази фактическа и правна обстановка и не могат да послужат за основание за допускане на обжалването.
Четвъртият въпрос се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с позоваване на решение № 234 от 15.02.2012 г. по т.д. № 872/2009 на ТК, ІІ т.о. на ВКС. Това решение, обаче, дава отговор на въпроса от кого следва да се осъществява процесуалното представителство на държавата в частноправните отношения, но не установява служебно задължение на съда да определи надлежната страна в материалното правоотношение, а само неговото представителство. В случая исковете са предявени срещу двама ответници – Държавата, в качеството й на собственик на веща и Министерство на икономиката и енергетиката, в качеството му на орган, на който са възложени надзорни функции. С оглед на това въззивният съд е приел, че те не могат да бъдат осъдени солидарно по правилото на чл.50 ЗЗД, защото Държавата не може да е страна в процеса заедно със свой орган, нито може да отговаря солидарно него.
С отговорите на въпросите до тук се отговаря и на петия въпрос. Поради естеството на допуснатите нарушения при разглеждането на исковете и начина на конституиране на ответниците се налага обезсилване на първоинстанционното решение и ново разглеждане на делото, решението по което трябва да се базира на твърденията в исковата молба и формулирания петитум – както досежно основанията за ангажиране отговорността на всеки от ответниците, така и за размера на репарацията спрямо всяко от участващите лица.
Петият въпрос е зададен хипотетично и е извън предмета на делото. Той не е разискван във въззивното решение и няма основание да бъде обсъждан в това производство.
Поради изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на обжалването съобразно указанията, дадени т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. О. ВКС. Следва искането да се отклони, тъй като не са съобразени задължителните изисквания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК както относно начина на формулиране на въпросите, така и относно обосновката на допълнителните основания, на които се позовават касаторите. Съдът не присъжда разноски за касационното производство по главния иск поради липса на искание и непредставянето на доказателства за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 609 от 04.12.2013 година по гр.д. № 979/2013 година на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.