О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
София 09.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 2350/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – П., против въззивно решение № 38/02.02.2015 г. по в.гр.д.№ 6/2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 954/30.10.2014 г. по гр.д.№ 04290/2014 г. по описа на Пернишки районен съд, с което са уважени предявените от Н. А. И. против Областна дирекция на МВР – П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Как се извършва преценка дали има реално съкращаване на щата, когато не е оспорен извършеният подбор, в резултат на който е съкратен служител, чиято длъжност се запазва ; 2. Може ли съдът да приеме за установено, че съкращението е извършено фиктивно, без да се осъществи съдебен контрол върху законността на извършения подбор ; 3. Следва ли съдът в своите мотиви да констатира извършването на подбор, когато той е бил задължителен, независимо, че ищецът не е въвел оплакване за незаконност на уволнението, касаещо извършения подбор по реда на чл.329, ал.1 КТ; 4. Допустимо ли е в този случай съдът да се произнесе и приеме, че подборът е извършен законосъобразно ; 5. Ако насрещната страна не оспори писмени доказателства, представени по делото, в случая касаещи извършения подбор, може ли да се приеме, че съответния факт, установен с тези доказателства, е доказан ; 6. Следва ли съдът да прецени и обсъди всички обстоятелства, които са от значение по спорния въпрос дали има съкращение в щата и дали то е реално .Позовава се на решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 232/13.06.2011 год.по гр.д.№ 871/2010 год.,ІV г.о.,решение № 189/24.07.2013 год. по гр.д.№ 919/2012 год.,ІV г.о.,решение № 126/2.05.2011 год. по гр.д.№ 1227/2010 год.,ІІІ г.о.,ТР № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС,решение № 7/27.05.2011 год. по гр.д.№ 440/2010 год.,ІІІ г.о.и др.
Ответникът по касация – Н. А. И., посредством процесуалния си представител – адв. Е. Й. , е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че не е налице съкращаване в щата на длъжността, заемана от ищцата, тъй като процесната длъжност – “системен оператор” в “Администрация-РУ” към РУ-“Полиция” – Б., при ОД на МВР-П., не е премахната,а работодателят е преназначил друго лице на мястото на уволнената ищца,което изпълнява същите функции,изпълнявани от ищцата преди уволнението. Прието е също така, че се съкращават 7 щатни бройки за лица по трудово правоотношение, но не за длъжността “системен оператор”, поради което не е налице реално съкращаване на щата.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ,ал.1, т.1 ГПК не е налице,макар и посочената съдебна практика да е задължителна.Касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика относима към въпроса за законосъобразността на подбора,включително и в хипотезата при съкращение на една единствена щатна бройка. Освен това първите пет поставени въпроса са правни, но са неотносими към изводите на въззивната инстанция,тъй като не са били разглеждани и не са обусловили решаващата му воля,за да се приеме, че зададените въпроси корелират с тях. В мотивите на въззивната инстанция липсват изводи относно подбора по чл.329 КТ, а освен това съдът не е бил длъжен да излага мотиви, тъй като довод за незаконосъобразен подбор изобщо не е навеждан с исковата молба.Шестият от поставените въпроси е бланкетен, тъй като касационният жалбоподател не го е обосновал.
Касаторът не е обосновал и самото основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, т.е. не е посочил какво е значението на “поставените” правни въпроси за точното прилагане на закона. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.По материалноправния въпрос- налице ли е реално съкращаване на щата, ако функциите на съкратената длъжност продължават да се изпълняват от друго лице, наето по договор константната практика е дала отрицателен отговор,а именно : Съкращаване на щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Няма значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други /назначени отпреди това/ служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя – съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата. Не е такова положението когато за изпълнение на същата трудова функция работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник. Ирелевантно е как е наименован от страните по него договорът, въз основа на който новонаетото лице изпълнява задълженията си. Неговото естество се определя според това, какви са уговорените права и задължения. Когато и по този договор рискът се носи от възложителя на работата, а изпълнителят дължи спазване на трудова дисциплина и изпълнение на нарежданията на възложителя при уговорено твърдо възнаграждение, възникналото от договора правоотношение следва да се квалифицира като трудово. В такава хипотеза не може да се приеме, че в предприятието на работодателя е извършено реално съкращаване на щата.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 38/02.02.2015 г. по гр.д.№ 6/2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: