4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
София, 28.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 815/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите – [населено място], срещу решение № 157 от 08.06.2012 г. по в. т. д. № 586/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 102 от 30.06.2011 г. по гр. д. № 67/2011 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която за начална дата на неплатежоспособност на [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/ е определена датата 29.11.2010 г.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради несъобразяване на събраните по делото доказателства, установяващи трайно влошаване на финансово – икономическото състояние на длъжника значително време преди датата 29.11.2010 г. К. твърди, че в нарушение на закона въззивният съд е обвързал началната дата на неплатежоспособност единствено с презумптивната предпоставка на чл.608, ал.2 ТЗ – спиране на плащанията, без да вземе предвид заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според което за периода от 31.12.2006 г. до 31.12.2009 г. показателите за ликвидност на длъжника са били отрицателни величини, и на тази база да приеме, че неплатежоспособността е настъпила още към 31.12.2006 г.
Материалноправният въпрос за началната дата на неплатежоспособност на длъжника е посочен от касатора като релевантен за приложното поле на касационното обжалване. Достъпът до касационно обжалване е аргументиран с твърдения, че поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната и от константната практика на ВКС в решение № 51/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о., решение № 275/13.04.2006 г. по т. д. № 26/2006 г. на І т. о., решение № 64/09.02.2005 г. по т. д. № 466/2004 г. на І т. о. и решение № 549/27.10.2008 г. по т. д. № 239/2008 г. на І т. о.
В писмени отговори по чл.287 ГПК ответниците по касация [фирма] – [населено място], обл. Шумен, и [фирма] – [населено място], изразяват становища за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в указания от съда срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Шуменски окръжен съд в обжалваната с въззивната жалба на Национална агенция за приходите част, касаеща началната дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/, Варненски апелативен съд е приел, че определената от първоинстанционния съд дата 29.11.2010 г. е действителната дата, спрямо която се е проявила неплатежоспособността като обективно състояние на дружеството – длъжник. Като се е позовал на задължителна практика на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., въззивният съд е обосновал становище, че началната дата на неплатежоспособност следва да се определи като се вземат предвид момента на най-ранното непогасено изискуемо задължение на длъжника, респ. момента на последното извършено плащане, към който длъжникът – с оглед на цялостното си икономическо състояние, обективно е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения към кредитори по търговски сделки. Ползвайки заключението на назначената във въззивното производство съдебно – счетоводна експертиза, решаващият въззивен състав е изследвал финансово – икономическото състояние на [фирма] за периода 31.12.2006 г. – 31.12.2010 г. Въз основа на констатациите в заключението е приел за установено, че макар през посочения период от време резултатите от дейността на дружеството да са били отрицателни /основно поради превишение на разходите над получените приходи/, а показателите за ликвидност да са били под препоръчителните стойности, до датата 27.09.2010 г., когато е обявена предсрочната изискуемост на предоставен от [фирма] банков кредит, дружеството е било действащо, реализирало е значителни по обем приходи от дейността си, обслужвало е задълженията си, осъществявало е ефективен платежен процес и за изследвания период е платило на кредиторите си общо 44 157 хил. лв. В съответствие с така установените обстоятелства въззивният съд е направил извод, че след като въпреки влошеното си икономическо състояние, длъжникът е извършвал активна търговска дейност и за времето от 31.12.2006 г. до 31.12.2010 г. е погасило чрез плащане задължения на обща стойност 44 157 хил. лв., няма основание неплатежоспособността да се счита за настъпила преди момента на трайното спиране на плащанията – 29.11.2010 г., съответно към сочения от НАП момент – 31.12.2006 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос – за началната дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма], е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но не е разрешен в отклонение от константната и от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.608 ТЗ.
В поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК с характер на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – решение № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ІІ т. о. /цитирано от въззивния съд/, решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на І т. о. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса за определянето на началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на обективно проявление на трайната неспособност на длъжника да изпълнява изискуемите си парични задължения към кредиторите. Според възприетите разрешения, началната дата на неплатежоспособност следва да се определи чрез изследване на цялостното финансово – икономическо състояние на длъжника и на показателите за финансова автономност, ликвидност и ефективност, съпоставени с момента, в който длъжникът е спрял плащанията си към кредиторите; проявлението на неплатежоспособността към точно определен момент във времето /начална дата на неплатежоспособност/ не трябва да се отъждествява само с момента на спиране на плащанията, а е необходимо да се извърши преценка дали и доколко спирането на плащанията е последица от влошаване на икономическото състояние на длъжника и от настъпилата трайна невъзможност за последния да погасява задълженията си по чл.608 ТЗ.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от посочената задължителна практика. Началната дата на непатежоспособност е определена след обстоен анализ на финансово – икономическото състояние на длъжника за четиригодишен период, предхождащ датата на последното извършено плащане към кредитор, и с оглед на преценката, че преустановяването на плащанията към датата 29.11.2010 г. отразява действителния момент, в който се е проявила трайната обективна невъзможност за длъжника да изпълнява за в бъдеще паричните задължения към кредиторите си. Изводът, че началната дата на неплатежоспособност съвпада с датата 29.11.2010 г., а не със сочената от обжалващия кредитор НАП по-ранна дата 31.12.2006 г., е обоснован с установения по делото факт, че въпреки започналата след края на 2006 г. тенденция към влошаване на икономическите показатели от дейността на дружеството – длъжник, до 29.11.2010 г. същото не е било неплатежоспособно по смисъла на чл.608 ТЗ, доколкото е реализирало значителни по обем приходи от дейността си и за период от четири години е погасило парични задължения на обща стойност 44 157 000 лв. Съответствието на така приетия извод с доказателствата по делото и със закона не може да бъде ревизирано в производството по чл.288 ГПК, тъй като е от значение за правилността на обжалваното решение – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. Релевантно за производството по чл.288 ГПК е съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за началната дата на неплатежоспособност със задължителната практика на ВКС, което сочи на неоснователност на искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Предвид изложените съображения, постановеното от Варненски апелативен съд решение по в. т. д. № 586/2011 г. не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски не са претендирани от ответниците по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 157 от 08.06.2012 г., постановено по в. т. д. № 586/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :