О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 898
С. , 07.07..2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни…………………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 2820/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], С., чрез процесуалния си представител юрк. А. А., е подало касационна жалба срещу решение № 577 от 12.12.2013 година по гр.д. № 559/2013 година на Врачанския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 327 от 15.04.2013 г. по гр.д. № 1379/2012 г. на районен съд – В., като е уважен иск на Н. Г. Г. от [населено място] срещу касатора за сумата 5 100 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпил инцидент на 05.07.2011 г. в офис на ответника, при който ищцата е получила разкъсно-контузна рана на лявата ръка с откъсване на дисталната фаланга, заедно с нокътя и 2/3 от тъканите, с прекъснат връх на костта, както и за сумата 70, 71 лева имуществени вреди – разходи за лечение от същия инцидент и разноските по делото – искове с правно основание чл.50 ЗЗД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Н. Г. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. Т. от АК-В., оспорва жалбата както относно нейната допустимост и наличието на предпоставките за допускане на обжалването, така и по съществото на правния спор. Няма искане за присъждане на разноски, както и доказателства за направата им.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, на което се позовава касаторът, поради следното:
В становище на [фирма] се съдържа изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК, като в него са формулирани въпросите:
– „Възниква ли материалното право по чл.50 от ЗЗД за лице, които твърди увреждане при боравене с вещ за обичайна употреба и е в досег с тази вещ по начин, по който тя обикновено се употребява, но в момента на употребата не е имало обичайното за употребата поведение и телодържание – не е наблюдавало и не е придържало с ръка процесната вещ „стъклена врата?
– Допустимо ли е да се кредитират заключенията на назначеното по делото вещо лице /В./ относно техническото състояние на процесната вещ „стъклена врата”, които не се основават на каквито и да било предварително установени от производителя изисквания, указания за употреба, технически характеристики и спецификации на веща?”
По-нататък касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. В тази част Върховният касационен съд може да се произнесе само ако допусне обжалването и навлезе по съществото на правния спор.
Първият въпрос съдържа твърдение на касатора, че увреденото лице „в момента на употребата не е имало обичайното за употребата поведение и телодържание – не е наблюдавало и не е придържало с ръка процесната вещ „стъклена врата”. То не кореспондира с доказателствата по делото и поради това въпросът е зададен превратно. Освен това собственикът на веща и/или лицето, под чиито надзор тя се намира, могат да бъдат освободени от отговорност само ако докажат, че увреждането е настъпило по изключителна вина на пострадалото лице, а такива данни по делото няма.
В отговор на втория въпрос трябва да се има предвид, че собственикът на веща и/или лицето, под чиито надзор тя се намира, отговарят поотделно и солидарно включително в случаите на случайно събитие. Дори да липсват предварително установени от производителя изисквания, указания за употреба, технически характеристики и спецификации на веща, при настъпването на увреждане от вещ се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на лицата по чл.50 ЗЗД. По този начин законодателят е осигурил допълнителна защита на пострадалите лица, като е дал приоритет на техните интереси пред тези на ответниците, спрямо които не е необходимо да се изследва въпросът за вината.
Няма обосновка и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Практика по приложението на чл.50 ЗЗД има достатъчно, включително по поставените за разглеждане въпроси. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. О. ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 577 от 12.12.2013 година по гр.д. № 559/2013 година на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.