О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
София 10.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 2907/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. М. А., приподписана от адв. Р.С., против въззивно решение № 49/27.02.2015 г. по гр.д.№ 42/2015 г. по описа на Шуменски окръжен съд,с което е отменено изцяло решение № 724/10.10.2014 г. по гр.д.№ 1573/2014 г. по описа на Шуменски районен съд и е прогласено за недействително допълнително споразумение от 15.05.2014 г., сключено между М. М. М., изпълняващ длъжността “директор” на СОУ “Н. Й. В.” – [населено място], област Шумен и Ю. М. А. , към трудов договор № 293/25.02.2014 г., по силата на което основното й месечно възнаграждение е изменено/увеличено от 610 лева на 780 лева, поради противоречие със закона.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат като основание за допускане на касационно обжалване всички основания на чл.280, ал.1 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси : 1. Допустимо ли е при противоречие на норми, които регламентират едни и същи обществени отношения, визирани във вътрешните правила за организация на работна заплата в едно юридическо лице, при противоречие с норма от Кодекса на труда, да се приложат нормите на вътрешните правила за организация на работната заплата пред правна норма на КТ – чл.118, ал.3 КТ , т.е. Допустимо ли е вътрешни правила за организация на работна заплата в едно юридическо лице да ограничават правомощията на работодателя, визирани в чл.118, ал.3 КТ; 2. Допустимо ли е решаващ съд да размести доказателствената тежест в противоречие с разпоредбата на чл.15,ал.1 ГПК ; 3. Допустимо ли е с актове на колективно трудово договаряне и вътрешни правила за организация на работната заплата в едно юридическо лице да бъдат поставени максимални размери на трудовото възнаграждение на работниците и служителите при действието на нормата на чл.118, ал.3 КТ. Позовава се на отделни пасажи от съдебни актове на ВКС и ВАС.
Ответникът по касация – СОУ “Н. Й. В. – [населено място], област Шумен, посредством процесуалните си представители – адв.Св.Б. и адв.Л.В. , е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение съдът е извършил подробна и аргументирана преценка на доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, разгледал е възраженията на страните и е приел, че правните изводи на първоинстанционния съд за процесното допълнително споразумение към трудов договор между страните са незаконосъобразни и необосновани,поради следното : Вътрешните правила за организация на работната заплата в училището – ищец, са съгласувани с двата синдиката при училището – СО на С. и СО на КТ “П.”, като са подписани от съответните синдикални лидери, т.е. изработени са в съответствие с чл.37 КТ,а съгласно §3 от ЗР на ВПОРЗ, те влизат в сила от 16.09.2013 г. и действат до тяхната изрична отмяна от работодателя; тези заключителни разпоредби са приети на основание чл.7, ал.1, т.2 от ПМС № 175/2007 г. за заплатите на бюджетните организации и дейности. Изложени са съображения, че при приемането на процесните ВПОРЗ, ПМС № 175/2007 г. е отменено, а от 01.01.2009 г. е в сила ПМС № 46/26.02.2009 г. за заплатите на бюджетните организации и дейности, което от своя страна е отменено с ПМС № 67/14.04.2010 г., в сила от 01.01.2010 г., и което е действащото за релевантния период. Обосновавайки се с разпоредбата на чл.5, т.2 от ПМС № 67/2010 г., въззивната инстанция е приела, че във визираното постановление е предвидено конкретните размери на индивидуалните месечни заплати на работещите по трудово правоотношение, в т.ч. от персонала в средното образование, да се договарят и определят с индивидуални трудови договори в рамките на утвърдените разходи за заплатите, като на персонала в средното образование – по ред и начин, определени с наредба, приета от МС по предложение на министъра на образованието, младежта и науката, при условията и реда на постановлението, както и с отраслово/браншово/ споразумение. По-нататък в мотивите си окръжният съд е обсъдил съответните разпоредби от посочената наредба и ПП на ЗНП, механизмите за определяне на основните работни заплати на педагогическия и непедагогическия персонал, действието на К. и конкретните размери, установени с последните посочени актове. Позовавайки се на приложение №1 към наредбата, считано от 01.01.2013 г. съдът е приел, че минималната основна работна заплата на помощник-директор на училище е определена на 610 лева, а от 01.01.2014 г. на същата е 630 лева, а с оглед ВПОРЗ на училището същите се явяват неразделна част от К. за училището, с който са договорени основните заплати на персонала. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че процесните К. и ВПОРЗ не противоречат на закона и не са в противоречие с разпоредбата на чл.118, ал.3 КТ, а оттам е направен генерален извод, че всяка промяна в трудовото възнаграждение на служител или работник при ищеца, който се явява бюджетна организация, следва да се базира на утвърдено изменение в щатното разписание, а такова по делото не е представено, поради което и атакуваната с исковата молба клауза от допълнителното споразумение между страните по спора, касаещо размера на трудовото възнаграждение е недействителна.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият от поставените въпроси е правен, но само частично засяга решаващите изводи на въззивната инстанция,която, за да обоснове решаващия си извод за основателност на иска,а именно,че временно изпълняващият длъжността директор М. М./назначен за 23 дни,докато титулярът е в неплатен отпуск/ е нарушил механизма за определяне на основните работни заплати на педагогическия и непедагогическия персонал, се е позовала на К. на училището, сключен на 30.10.2012 год. и уговореното в него, а не само с ВПОРЗ,т.е.приела е,че с тях се доуреждат отношенията,а не се дерогират императивните правни норми на КТ – чл.118. Вторият от поставените въпроси/процесуалноправен/ е зададен с оглед твърдението на касационния жалбоподател, че ищецът се бил позовал на щатните разписания в училището, но не ги бил представил. Нито един извод на съда не се основава на щатните разписания в училището, а на К., ВПОРЗ и Наредбата по ПМС № 67/2010 г. Третият въпрос е свързан именно с К., но за да бъде отговорено по него следва да е било проведено успешно производство по чл.60 КТ. Доказателства за това обаче не са налице, поради което действието на К. в училището следва да бъде зачетено с оглед разпоредбата на чл.20а ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 650 /шестстотин и петдесет /лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49/27.02.2015 г. по в.гр.д.№ 42/2015 г. по описа на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ю. М. А., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ш., [улица], [жилищен адрес] да заплати на СОУ“ Н. Й. В.” – [населено място], област Шумен, [улица] разноски за настоящата инстанция в размер на 650 /шестстотин и петдесет /лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: