7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
София, 18.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №1502/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалби на [фирма] срещу решение №1576 от 29.10.2012г по гр.дело № 2115/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.04.2012г по гр.д №15615/2010г на Пловдивски районен съд І състав , с което е ангажирана отговорността на касатора по чл. 200 ал.1 КТ. Касационна жалба е постъпила и от Специализирана болница за активно лечение по ортопедия и травматология [фирма] ,привлечено от ответника по делото трето лице помагач.
Като основание за допускане до касационно обжалване по жалбата на [фирма] се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,по въпроси, формулирани в две изложения . Първоначално е поставен въпрос за изводите от разпореждането по чл. 60 КСО, ако същото не съответства на протокола за разследване по чл. 58 КСО , изразът на чл. 58 ал.6 КСО „до доказване на противното”,дава ли възможност на осигурителя да доказва впоследствие , в граждански процес, че безспорна трудова злополука (счупване на крак) не е станала причина за смъртта на пострадалия, може ли осигурителя, при положение че не оспорва злополуката като трудова , да оспорва по чл. 117 от КСО обема ,вида или част от изводите в разпореждането , свързващи злополуката с последващи събития (смърт), или тези въпроси се разглеждат в гражданския процес. В допълнително изложение тезата на защитата е развита и във въпросите имат ли доказателствена сила актът по чл. 60 КСО и протоколът за разследване не само за установяване факта на трудовата злополука , но и за последиците от нея –нетрудоспособност или смърт . Как се разпределя тежестта за установяване на причинната връзка между трудовата злополука и нетрудоспособността/смъртта , пострадалият ли следва да я докаже , или работодателят следва да установи липсата й. Когато нетрудоспособността/смъртта е резултат не от трудова злополука , а от последващо и несвързано с нея непозволено увреждане , налице ли е релевантна причинна връзка . Ако същата е резултат не само от трудовата злополука, но и от последващо и несвързано с нея непозволено увреждане, не следвали отговорността да се разпредели между деликвентите . Сочи се значение за точното прилагане на закона и развитие на правото като се изтъква ,че практика на ВКС по тези въпроси не е формирана . Поставя се въпрос за собствени изводи на съда , при липса на доказателства в оборване на заключение на вещо лице . Изтъква се и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968г по въпроса за несъобразяване с конкретни обстоятелства при определяне на обезщетенията по справедливост . Без мотиви, обезщетенията на синовете на пострадалия са значително по-малки от това на преживялата съпруга (реш.№86/1984 ОСНК), не е направена съпоставка между получаваното от починалия възнаграждение , като присъденото се равнява на негови 67 брутни годишни заплати ,което е завишено и несправедливо .
В изложение Специализирана болница за активно лечение по ортопедия и травматология [фирма] изтъква недопустимото и незаконосъобразното свое привличане в процеса , в която връзка формулира въпрос на какво правно основание и спрямо кои лица работодателят , платил обезщетение по чл. 200 КТ , има право на регрес, може ли да се включват в предмета на доказване по чл. 200 КТ факти , касаещи деликтно поведение на трети лица, длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви за всички противоречия в доказателствения материал. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с ППВС №7/1959г, ТР №45/1990г ОСГК .
Ответниците С. А. Ч. ,П. Б. Ч. и А. Б. Ч. са депозирали отговор и по двете жалби , оспорват допустимостта им до разглеждане. Изтъква се съществуваща и установена практика на ВКС по поставените от работодателя въпроси която е в оспорвания от касатора смисъл.Приложени са съдебни решения .Неотносимо се оспорва правото на регрес , по жалбата на третото лице помагач . Претендират разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби
В изложението на касатора [фирма] са формулирани въпроси , които нямат пряка връзка с решаващите изводи на съда, които в случая са основани на недопустимост от преразглеждане на въпроса за наличието на трудова злополука , установена с влязъл в сила акт на компетенния административен орган при смърт на пострадалия работник. Въпроси , основани на значението на неотносими за гражданския спор обстоятелства , не са от значение за изхода на делото и нямат отношение към приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК . Върховен касационен съд не възприема изразената чрез свързани въпроси теза на защитата , че между увреждането на здравето с внезапен характер (което неправилно се отъждествява с трудовата злополука като фактически състав) и резултът от него – неработоспособност или смърт, актът по чл. 60 ал.1 КСО не установява причинната връзка , а се касаело за последици ,които нямат отношение към установеността на трудовата злополука и нейния фактически състав. Неоснователно се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , празнота или неяснота в нормативната уредба не е налице и по нейното приложение има обилна практика във връзка с поставените въпроси, но същата е формирана от съответните административни съдилища .
На следващо място , установената практика на ВКС е не само в отговор на въпроса за последиците от липсата на акт , установяващ злополуката като трудова. Преценена към основанието на иска по чл. 200 КТ, установената практика съдържа и разрешение относно значението на акта за установяване на трудовата злополука, неговите обективни и субективни предели в спора за имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ . В постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №319 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ІІІ г. о., решение от 01.12.2005 г. по гр. д. № 1507/2003 г. на ІІІ г., решение от 19.05.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. ІV г.,реш.№141 от 29.04.2009г по гр.д№347/2008г ІІ г.о ,реш.№1247/2008г по гр.д.№4465/2007г ІІІ г.о , Върховният касационенен съд е утвърдил , че редът за установяване на трудова злополука е регламентиран в чл. 57 и сл. КСО и обстоятелствата , установени с акта , издаден от органа по чл. 60 ал.1 КСО , въз основа или не на други актове по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (ДВ, бр. 6/2000 г.) не могат да бъдат установени в съдебното производство по иск с правно основание чл. 200 КТ . Изключването на положителното установяване от ищеца в гражданския процес на злополуката като трудова , предпоставя и изключването на отрицателното установяване от страна на ответника – работодател , чрез оспорване на признатото в акта. Разрешението се съдържа в цитираната от защитата съдебна практика включително, но е налице и реш. №141 от 29.04.2009г по гр.д№347/2008г ІІ г.о и реш. №1247/ 2008г по гр.д.№4465/2007г ІІІ г.о, практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК в този смисъл . В реш. № 410/2010г по гр.д №599/2009г е изтъкнато , че липсата на акт по реда на чл. 60 ал.1 КСО дискредитира твърденията за наличие на трудова злополука и обуславя отхвърляне на иска , от което не следва ,че в практиката не е даден отговор и на въпроса може ли да се оспорва установеността на злополуката като трудова , само в частта за причинната връзка между увреждането и настъпилия неблагоприятен резултат. За трудовия характер на злополуката , установена в своите елементи съгласно състава на чл. 55 ал.1 КСО , съдът правораздава при условията на обвързана компетентност ,при влязъл в сила индивидуален административен акт по чл. 60 ал.1 КСО , постановен в административно производство при участие на работодателя , което е пречка за последния да оспорва установеността в съдебния спор за ангажиране на обективната му отговорност . Тази недопустимост от преразглеждане в случая е обусловила решаващите съображения на въззивния съд , в съответствие с цитираната съдебна практика – при установена по съответния ред трудова злополука , причинила смърт, установена е фактическата предпоставка за обективната отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ , елемент от фактическия състав на имуществената му отговорност по този текст. Поради обективния характер на отговорността по чл. 200 КТ ,както и поради игнориране на решаващо преценените в случая факти , не е относим към решаващите съображения на съда , нито от значение за изхода на делото и въпросът дали ако смъртта е резултат не само от трудовата злополука, но и от последващо и несвързано с нея непозволено увреждане, не следвали отговорността да се разпредели между деликвентите .
Фактическият състав на трудовата злополука по определение (чл. 55 ал.1 КСО) изисква причинна връзка : внезапно увреждане на здравето , причинило неработоспособност или смърт . Затова установеността на злополуката като трудова, което в случая не е спорно като факт , задължително обема и установеност на причинната връзка, наред с функционалната връзка , както трайно е изтъквал в своята практика и Върховен административен съд. От компетентността именно на този съд е и съдебният контрол върху актовете по чл. 60 ал.1 КСО в която връзка са и всички въпроси, формулирани в първата част на изложението : дали и какво разследване е следвало да проведе органът, дали между резултатите от разследването и акта по чл. 60 КСО има несъответствие ; доказателствените въпроси , произнасянето по отношение на елемента причинна връзка след нейното задължително положително установяване в двата случая – когато е декларирано травматично увреждане и когато същото е нетравматично. Колкото до възможността правни и доказателствени въпроси, засягащи установеността на елемент от фактическия състав на трудовата злополука (какъвто е причинната връзка) , да бъдат решаващо повдигани по възражение на ответника в процеса по чл. 200 ал.1 КТ и разрешавани от този съд в оборване на акта , при наличие на обвързана установеност практиката на Върховен касационен съд е отговорила отрицателно .
Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице и поради това , че има ясна позитивна уредба по какъв ред и пред кой съд се оспорва причинната връзка между конкретното травматичмно увреждане и резултатът от него в случай на смърт на пострадалия. Този ред е административен и поставените въпроси са намерили отговор при контрола за законосъобразност, осъществяван от административните съдилища. Независимо от това , въззивният съд е изложил и съображения , включително чрез препращане към мотивите на първа инстанция , че изискуемата причинната връзка не е опровергана . От получаването на травматичното увреждане до смъртта многофакторният патологичен процес при пострадалия не е прекъсван и има характера на причинно-следствен ,доказателствата и приетите заключения на вещо лице не са изключили обусловеността на крайния увреждащ резултат.
Във връзка с оплакването на ответника- жалбоподател по прилагането на критерия за справедливост (чл. 52 ЗЗД ) не е формулиран правен въпрос , а доводите за противоречие с ППВС №4/1968г са твърде общи . Задължителната практика не изисква от съдилищата обезщетенията на кръга правоимащи при загуба на близък да бъдат еднакви , изтъкването и съобразяването на възрастта на низходящите , когато са вече пълнолетни и не са разчитали пряко на грижи , е основание да се прецени тяхната привързаност , както и мотив обезщетението за низходящите в тези случаи да е в по-нисък размер спрямо обезщетението , присъдено на преживялата съпруга . Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
По касационната жалба на третото лице помагач Специализирана болница за активно лечение по ортопедия и травматология [фирма] неотносимо се поставят въпроси , свързани с правото на регресен иск , с което право би разполагал работодателят при ангажирана негова отговорност по реда на чл. 200 КТ . Формулираните въпроси не са обсъждани решаващо в този процес , ще бъдат решаващо обсъждани в друг процес , ако регресната претенция бъде предявена .Интересът от привличане на [фирма] като помагач е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС , зразена в решение № 230/2011 по гр.д №1907/2009г ІV г.о , реш.321`/2010 по гр.д № 4161/2008г ІVг.о и реш. № 35 от 2013г по гр.д№505/2012г ІІІ г.о и не е налице соченото от защитата основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,по същото липсва и съдържателна обосновка.
Ответниците по жалбата претендират разноски, установили са ги като платени с оглед отбелязването на договора за правна помощ с представляващия адв. К. Ц. , приложили са и списък по чл. 80 ГПК . Следва разноските да се присъдят в установения размер от 20 000 лева
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1576 от 29.10.2012г по гр.дело № 2115/2012г. на Пловдивски окръжен съд
Осъжда [фирма] с адр. [населено място] ул. К. Г. , ЕИК[ЕИК] да заплати на С. А. Ч. , П. Б. Ч. и А. Б. Ч. всички с адрес [населено място] , общ П. сумата от 20 000 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .