О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
гр. София 20.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2442/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Х. чрез адв. А.Г., против решение № 592/12.03.2018 по гр.д. № 4675/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 154/24.04.2017 г. по гр.д. № 925/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. Х. срещу В. К. И. иск с правно основание чл. 336 ГПК във вр. чл. 5 ЗЛС за поставяне под запрещение.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Твърди, че е постановено при съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Иска се да бъде обезсилено, евентуално отменено, като спорът бъде преразгледан по същество. Претендират се разноски.
В изпълнение на дадени указания от администриращия съд е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката поддържа, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационна проверка, но без да формулира конкретни правни въпроси.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация В. К. И., подаден чрез адв.М. Ц., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение и е приложен договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е постановено по неоценяем граждански иск и е с допустим предмет на касационно обжалване.
Софийски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от Д. Г. Х. против В. К. И. иск с правно основание чл. 336 и сл. във вр. чл. 5 ЗЛС за поставяне под запрещение. Посочил е, че ищцата е дъщеря на ответницата и е завела иска с твърденията, че майка ? страда от психическо заболяване, което не ? позволява сама да се грижи за своите работи. Извършил е обоснована преценка на събраните от първата инстанция доказателства.Взел е предвид заключението по изслушаната съдебно-психиатрична експертиза, според което В. К. И. е психично здрава и може да се грижи за своите работи, ориентирана е за време, място и собствена личност, фамилно не е обременена и не се води на диспансерен отчет. Констатирал е, че не са събрани данни за умствена недоразвитост /олигофрения/ или придобито слабоумие /деменция/. От показанията на свидетелите е установил, че са налице данни за влошени лични отношения между страните по делото, а показанията на двете групи свидетели /на ищцата и на ответницата/ по отношение на психичното здраве на В. К. И. са изцяло противоречиви. Отчел е и обстоятелството, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът е изслушал И. и е придобил лични впечатления за психическото състояние и личността ?. Като е обсъдил събраните доказателства и твърденията на страните, съдът е приел, че по делото не се осъществяват предпоставките на чл. 5, ал. 1 ЗЛС, тъй като не е доказано наличие нито на медицинския критерий – душевна болест или слабоумие на ответната страна, нито на юридическия – невъзможност на болния да се грижи сам за своите работи.
С разпоредбата на чл. 280 ГПК процесуалният закон нарочно предвиди т.нар. селективен характер на касационното обжалване, като то е допустимо само в случай, че са налице кумулативно предвидените общо и специално основание. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е противоречиво разрешаван от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Едва след допускане на касационно обжалване, съдът се произнася по същество на жалбата и по наведените оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. В случая представеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въпреки дадените указания от администриращия съд, не съдържа формулиран правен въпрос. Изложеното в него преповтаря оплакванията на касатора по същество на въззивното решение, като съдържа единствено касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без касационният съд да дължи произнасяне по твърденията относно наличието на специфичните предпоставки. Още повече, че в настоящия случай касаторът не е обосновал наличието на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.Твърдяното нарушение на материалния закон и процесуалните правила, дори и да е налице, само по себе си не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи направените и доказани от ответника по касация разноски в размер на 600/шестстотин/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 592/12.03.2018 г., постановено по възз.гр. д. № 4675/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. Г. Х., ЕГН [ЕГН] да заплати на В. К. И. разноски за настоящата инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: