О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 9
София, 10.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари…………………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 925/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Т. М. от [населено място] е подала касационна жалба чрез пълномощника си адв. Цв. Б. от АК-П. срещу решение № 296 от 01.03.2011 година по гр.д. N 2193/2010 година на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1922 от 15.06.2010 година по гр.д. № 11968/2009 година на Пловдивския районен съд. С него са отхвърлени искове на касаторката срещу М. Т. А. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1, т.1 и ал.2 КТ за заплащане на сумата 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди, вследствие несвоевременно издаване на документ УП2, както и за сумата 5750, 26 лева, съставляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка. Развити са доводи за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата М. Т. А. от [населено място] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима само по втория иск, тъй като е подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По иска с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ тя следва да се остави без разглеждане, тъй като заявеният имуществен интерес е с цена под 5000 лева /1000 лева/. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК поради следното:
В изложението към касационната жалба не са формулирани въпроси които да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280 ГПК. В него се съдържат съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност – основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението се поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата, поради постановяването на съдебни решения в различен смисъл от двете съдебни инстанции по настоящото дело.
Представените решения № 306/20.02.2006 г. по гр.д. № 2096/2003 г. и № 1702/30.06.2003 г. по гр.д. № 2052/2001 г. на ВКС, III г.о. не разкриват фактическа или правна близост с разглежданото дело. Касаторът не е обосновал и наличието на такава, още повече при липсата на формулиран въпрос, спрямо който да се прецени относимостта му към предмета на спора и значението му за правните изводи на съда по конкретното дело – изискване по т.1 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГКТК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.10.2010 година по гр.д. N 3258/2010 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.