О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№9
гр.С., 12.01.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 518/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. С. С.-Д. от[населено място] /вх.№ 3108 от 14.06.2010 год./ срещу определение № 377 от 04.06.2010 год. по ч.гр.дело № 445/2010 год. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определението от 27.04.2010 год. по гр.дело № 447/2009 год. на Добричкия районен съд за отхвърляне на молба вх.№ 8411/12.04.2010 год. за възстановяване на срока за подаване на отговор по искова молба рег.№ 2289 от 30.01.2009 год. Поддържа се, че са налице особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока поради нередовност на връчването съгласно чл.64, ал.2 ГПК. Иска се отмяна на определението и възстановяване на срока за подаване на отговор по исковата молба.
Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, по който няма постановена практика и е от съществено значение за развитие на правото, а именно дали нередовно връчване, което отнело възможността и поради което бил пропуснат едномесечния срок по чл.131 ГПК за подаване на отговор на исковата молба е основание за възстановяването му.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на определението, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С молба вх.№ 8411 от 12.04.2010 год. по гр.дело № 447/2009 год. на Добричкия районен съд ответницата/сега частен жалбоподател/ поискала на основание чл.64, ал.2 ГПК да й бъде възстановен срока за подаване на отговор по исковата молба рег.№ 2289/30.01.2009 год. Поддържала е, че длъжностното лице по призоваването не е изпълнило добросъвестно и в съответствие със закона служебните си задължения, като е нарушило чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1, предл.последно ГПК.
С определение от 27.04.2010 год. районният съд отхвърлил молбата за възстановяване на срока, като приел, че в нея се акцентира главно върху нарушения по връчването от длъжностното лице, каквито не били установени, доколкото било извършено залепване на уведомление и връчване на препис от исковата молба чрез предвидения в ГПК способ.
Въззивният съд е потвърдил определението, като е приел, че не следва да обсъжда доказателства и доводи по твърденията в частната жалба за неизпълнение на служебните задължения от длъжностното лице по призоваването. Приел е, че доколкото това е така, не се касае до особени непредвидени обстоятелства, обуславящи извод за пропускане на установен от закона срок, а до нередовност на връчването, в който случай срокът за извършване на съответното правно действие въобще не е почнал да тече. Според окръжния съд, в тази хипотеза няма място за възстановяван на срок по чл.64, ал.2 ГПК, тъй като не е налице пропускането му.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.64, ал.2 и 3, изр.първо ГПК почти дословно възпроизвежда съдържанието на чл.37 ГПК/отм./ като единствената разлика е, че към предпоставката за възобновяване „Особени непредвидени обстоятелства” е добавено „които(страната) не е могла да преодолее”. Практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.37 ГПК/отм./ определя като особени непредвидени обстоятелства само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. Такива обстоятелства например биха били внезапно тежко заболяване на страната, природни стихии и др., за каквито в молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба рег.№ 2289 от 30.01.2009 год. не се съдържат твърдения. Предвиденото в чл.133 ГПК като самостоятелно основание за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор на исковата молба възпроизвежда формулировката на чл.64, ал.2 ГПК – „особени непредвидени обстоятелства”/без добавения субективен критерий, „които не е могла да преодолее”/. Дали тази разлика е съзнателна или е плод на редакционно несъгласуване между двете разпоредби, не е от решаващо значение за хипотези, при които като основание за поисканото възстановяване на пропуснат срок се сочи неспазване от органа по призоваването на предписаните от закона изисквания за съответния начин на връчване на съобщения и съдебни книжа, при което практиката е постоянна и приема, че връчването се счита за ненастъпило и следва да бъде повторено.
Предвид на това, допускането на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция в случая не е оправдано, доколкото не може да се приеме, че разпоредбите на чл.64, ал.2 и 3 и чл.133 ГПК относно предпоставките за възстановяване на пропуснат срок са непълни, неясни или противоречиви.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 377 от 04.06.2010 год. по ч.гр.дело № 445/2010 год. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определението от 27.04.2010 год. по гр.дело № 447/2009 год. на Добричкия районен съд за отхвърляне на молбата на Ж. С. С.-Д. от[населено място] за възстановяване на срок за отговор на исковата молба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/