О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София, 16.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2162 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от “Ю” Е. със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от Г. С. Р. , чрез процесуалния му представител адв. Р, против определение без номер от 2 април 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 413 по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е отменено определение без номер от 23 януари 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. и е отменено допуснатото с определение от 13 декември 2006 г. по делото на районния съд обезпечение на бъдещ иск с предмет – отмяна на решение от 18 януари 2004 г., постановено по гражданско дело № 288 по описа на районния съд в гр. С. за 2004 г., предявим от частния жалбоподател срещу ответниците Б, Л. М. , А. П. , М. Б. , Г. А. , А. П. и П. М. – всички със съдебен адрес в гр. С., чрез налагане на обезпечителна мярка “спиране на изпълнителните действия по изпълнително дело № 5* по описа на съдебно-изпълнителната служба при СРС за 2004 г.”.
В жалбата се сочи, че представеното от жалбоподателя становище не е прочетено и обсъдено от съда, а останалите мотиви касаят правилността на атакуваното определение – обезпечителната нужда не е отпаднала. Изрично жалбоподателят сочи, че е налице нарушаване на съществени процесуални правила по смисъла на т. 12 от ТР № 1 от 17 юли 2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК, а причината за допускане на обезпечителна мярка е обективна и нейното съществуване не може да бъде обхванато изцяло от определението за допускане на обезпечението, като в този смисъл се сочи определение № 26 от 14 май 1958 г. по гр.д. № 2* по описа на ІІ ГО на ВС за 1958 г. Освен това била налице явна празнота в законодателството по отношение на полето на обезпечителната мярка.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител адв. Н, в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК изтъква, че производството по обезпечения бъдещ иск е окончателно прекратено.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Обжалването на определението, постановено по реда на чл. 321 ал. 1 от ГПК (отм.), е допустимо при действието на ГПК от 2007 г. предвид посоченото в чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК – на обжалване пред ВКС подлежат и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, поради което т. 6 на ТР № 1 от 17 юли 2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК е загубила значение.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че прекратяването на иска, чието обезпечение е било допуснато, има за последица несъществуване на причината, поради която то е било допуснато; допуснатото обезпечение касае предявяването на конкретен иск, а и искането за отмяна се развива не в исково, а в извънинстанционно производство.
С определение от 13 февруари 2006 г. по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. било допуснато при условията на чл. 309 от ГПК (отм.) обезпечение на бъдещ иск с предмет – отмяна на решение от 18 ноември 2004г., постановено по гр.д. № 288 по описа на районния съд в гр. С. за 2004 г. чрез налагане на обезпечителната мярка “спиране на изпълнителните действия по изпълнително дело № 5* по описа на СИС на СРС за 2004 г.”. Предявена била искова молба с искане да се приеме за установено спрямо ответниците, че частният жалбоподател не е била редовно призован по гр.д. № 288 по описа на СРС за 2004 г. и на това основание да се отмени решение от 18 ноември 2004г. по същото гражданско дело като недопустимо. На 17 октомври 2007 г. в районния съд постъпила молба от ответниците за отмяна на обезпечението, защото производството по делото, образувано по предявената искова молба, било прекратено, като определението за прекратяване било оставено в сила от ВКС.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК, защото разрешаването на посочените съществени процесуалноправен и материалноправен въпрос не е сторено в противоречие с практиката на ВКС, нито ще доведе до развитие на правото и до точното прилагане на закона.
Определението не е постановено в противоречие с разрешенията, дадени в цитираното и задължително за съдилищата тълкувателно решение на ВКС. Макар въпросът относно обсъждането на доводите на страните да е по принцип съществен, в разглеждания случай не се наблюдава нарушение на свободната преценка на доказателствата от въззивния съд чрез пренебрегване на логически, опитни и научни правила, поради което истинността на фактическите констатации на съда не е компрометирана. Дори и съдът изрично да не е посочил точния довод на страната, то от мотивите на съдебния акт следва да се извлече отговорът на поставените въпроси. Видно от атакуваното определение, съдът е взел предвид всички относими обстоятелства и е изложил съображенията си по тях. Ето защо по този въпрос определението не следва да бъде допускано до разглеждане при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Разрешаването на материалноправният въпрос за приложното поле на обезпечителната мярка също не е постановено в противоречие с практиката на Върховния съд, нито пък разрешаването му би довело до точното прилагане на закона или до развитие на правото. Представеното определение на Върховния съд не дава конкретно разрешаване на повдигнатия въпрос, защото разглежда съотношението между цената на иска при периодичните платежи и предмета на обезпечението. От друга страна, текстът на чл. 321 ал. 2, пр. първо от ГПК (отм.) не дава място за многозначно тълкуване – причината, поради която обезпечението е било допуснато и която вече не съществува (поради което се и търси отмяна на обезпечението), е несъмнено наличието на конкретен гражданскоправен спор, определен с рамките на конкретна искова молба, а не спор изобщо. Затова и по този въпрос определението на въззивния съд не следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение без номер от 2 април 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 413 по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: