О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 04.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2982/ 2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв. К. К., срещу решение № 32/ 28.04.2017 г. по гр.д.№ 60/ 2017 г. на Окръжен съд-Разград. С него е потвърдено решение № 465/ 06.01.2017 г. по гр.д. № 1194/ 2016 г. на Районен съд-Разград, с което е уважен частично предявеният от И. Н. С. срещу касатора иск с правно основание чл.215 вр. чл.121 ал.3 КТ , като последният е осъден да му заплати сумата 8 077,45 лв. представляваща дневни командировъчни пари за периода 01.05.2013 г.-27.09.2013 г., ведно със законната лихва от 10.06.2016 г. до окончателното плащане. В останалите части решението е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа оплакване за необоснованост на извода, че на ищеца не са заплатени дължимите командировъчни пари, като неправилно не е възприето заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза. Посочва се, че в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК съдът се е произнесъл по следния правен въпрос:
-саморъчно написан и подписан от работника документ-разписка, за получени от работодателя парични суми, които са начислени, осчетоводени и изплатени като командировъчни пари за определен период от време въз основа на командировъчни заповеди и представени финансови отчети има ли доказателствена сила за извършеното плащане.
Отправя се искане да бъде отменено въззивното решение и искът да бъде отхвърлен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се преповтарят оплакванията за неправилна преценка на доказателствената стойност на представените разписки. Касаторът намира, че изводите на въззивния съд противоречат на приетото в решение по гр.д.№3269/2014 г., ІІІ г.о.Прилага и определения, постановени по реда на чл.288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. Н. С. в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.С. С. я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е бил командирован със заповед от 13.11.2012 г. във ФР Германия с 35 евро дневни командировъчни пари. Посочил е, че касаторът не е осигурил достъп на назначеното по делото вещо лице до документите в счетоводството, а му е предоставил справка за начислени и изплатени трудови възнаграждения и командировъчни пари. В тази справка не се съдържа подпис от ищеца, че действително е получил начислените суми, включително командировъчните пари. В приложените по делото разписки- л.154- л.169 не се съдържат данни за основанието, на което е извършено плащане на посочените в тях суми, те не кореспондират по размер със справката, предоставена на вещото лице, а една от разписките се отнася за плащане извън процесния период. При тези мотиви въззивният съд е направил обобщаващ извод, че работодателят не е провел успешно доказване на относимите към спора факти,за които носи доказателствена тежест.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК-т.1, касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.Той не трябва да е свързан с правилността на решението, възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на събраните доказателства. Съдържащият се в касационната жалба въпрос е зададен в хипотеза, която не се съдържа в мотивите на въззивното решение- в него не е прието че посочените в разписките парични суми, получени от ищеца, са начислени, осчетоводени и изплатени като командировъчни пари. Въззивният съд е направил изводи, че в разписките не се съдържа основание за плащането и че посочените в тях суми са различни от сумите в справката, която работодателят е изготвил. Касаторът е формулирал въпрос, обвързан с неговото становище за допуснати процесуални нарушения на въззивния съд. В резултат същият е относим към правилността на решението и към обсъждането на доказателствата по делото.Поради това не може да бъде преценен като общо основание за допустимост на касационното обжалване. По същия начин стоят нещата и относно втория въпрос, съдържащ се в изложението. Въззивният съд не е изложил изводи за правната стойност на разписките. Въпросът трябва да произтича от решаващите мотиви на съда, а не да се отнася до проблеми, които касаторът намира за важни, но по които не са излагани съображения. Относно допълнителното основание следва да се отбележи, че липсва противоречие на приетото от въззивния съд и изложеното в цитираната практика на ВКС. Не е допустимо по един и същ въпрос да се поддържат едновременно допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Определенията на ВКС постановени по реда на чл.288 ГПК не представляват съдебна практика, тъй като с тях не се създава сила на пресъдено нещо.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32/28.04.2017 г. по гр.д.№60/2017 г. на Окръжен съд-Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: