О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 07. 01. 2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
Като изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.дело № 514/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2 , пр.1 вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Радка П. Г. и К. П. Д. са подали частна жалба срещу определение № 81 от 15.06.2009 г. , постановено по гр.д. № 294 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение , с което е върната подадената от тях касационна жалба срещу решение № І* от 4.12.2008 г. по гр.д. № 587 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд и е прекратено касационното производство.
В частната жалба навеждат предимствено доводи за неправилност на въззивното решение и се сочат подробни аргументи за допустимостта на касационната проверка при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК . Допълнително се привеждат аргументи за незаконосъобразност на определението , предвид неправилно възприетия размер на обжалваемия интерес , който следва да се определи на база данъчната оценка върху целия имот пл. № 91 от кв.119 , м. “Б” , кв. “М” по плана на гр. Б. с площ от 445 кв.м., която е 2 670 лв. Според касаторите претенцията е за 52/445 кв.м. и включва отмяната на два нотариални акта. Считат ,че обжалваемия интерес следва да се определи на база целия имот, а не да се формира на база данъчната оценка на 52 кв.м., изчислена в размер на 312 лв. на база данъчната оценка за целия имот. Отново се навеждат аргументи за недопустимостта на отрицателния установителен иск при влязъл в сила план на новообразуваните имоти.
Ответниците К. П. Д., Д. П. К., К. П. Г. и С. П. А. не са подали отговор по частната касационна жалба.
Не е депозирала становище и М. Д. Д. , имаща процесуалното качество на ответник по делото,съвпадащо с процесуалното качество на жалбоподателите в първоинстанционното производство..
Частната жалба е процесуално допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу определение на Върховния касационен съд, с което се връща касационната жалба и се прекратява касационното производство , предвид наличието на хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо отделение като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото приема следното:
Частната жалба е неоснователна и касираното определение на ВКС, Второ отделение следва да се остави в сила.
Същественото в случая е правилно ли е определен обжалваемия интерес под 1000 лв. в съответствие с припадащата се част от данъчната оценка, която за целия имот е 2 670 лв. както и следва ли ВКС да се произнесе по наведеният довод за недопустимост на иска , независимо от размера на обжалвания интерес.
Настоящия състав намира, че ВКС следва да се произнесе по допустимостта и валидността на въззивното решение само в случаите, когато са налице условията за образуване на касационно производството , т.е. не съществува законова забрана за разглеждането на въззивното решение, каквато е въведена с разпоредбата на чл.280 , ал.2 ГПК. Когато не се сочат обстоятелства , които са в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК , но касираното решение е недопустимо или невалидно , то ВКС следва да го констатира при извършената служебна проверка и да допусне касационно му разглеждане само на това обстоятелство. В конкретния случай не се намираме пред посочената хипотеза, тъй като прекратяването на касационното производство е извършено поради законовата забрана да се извършва такава инстанционна проверка на дела с обжалваем интерес под 1 000 лв.
Обжалваемия интерес правилно е бил съобразен с цената на спорното право, която е определена по реда на 69, ал.1, т.2 ГПК, и е изчислена на база редуцираната данъчната оценка за спорните 52 кв.м.
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск по § 4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗПСЗЗ вр. с чл.124, ал.1 ГПК/ чл.97, ал.1 ГПК/отм./ , който представлява вещен петиторен иск. Този иск е оценяем и неговата оценка е била определена както се посочи по-горе на база съответстващата данъчната оценка за спорната вещ , като не е посочена друга база за нейното определяне, например пазарна цена. В този случай правилно е било прието, че касационната жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу решение за което не е предвиден контрол пред Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя в сила определение № 81 от 15.06.2009 г. , постановено по гр.д. № 294 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: