О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 11.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 898/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. Н. от гр. П., чрез процесуалния му пълномощник адвокат П, срещу определение № 820 от 07.10.2009 г. по ч. гр. д. № 501/2009 г. на Плевенски окръжен съд. С обжалвания акт е оставена без разглеждане като недопустима подадената от същото лице частна жалба срещу постановеното от Плевенски районен съд по реда на чл. 237, б.”к” ГПК /отм./ определение от 04.11.2004 г. по ч. гр. д. № 3139/2004 г.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че не е доказано подаването на въззивната частна жалба в срока по чл. 244, ал. 1 ГПК /отм./. Твърди, че съдът не е отчел извършеното от длъжностното лице-призовкар отбелязване върху призовката за доброволно изпълнение, че същата му е връчена на 21.03.2009 г. В подкрепа на това свое твърдение представя копие от поканата за доброволно изпълнение и от разписката за връчването й на 21.03.2009 г., съхраняваща се при Частен съдебен изпълнител П. Д. – рег. № 7* с район на действие Плевенски окръжен съд.
Ответникът – „Т” Е. , гр. П. не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна.
За да остави без разглеждане подадената от М. Н. Н. от гр. П. частна жалба, Плевенски окръжен съд е приел, че въпреки дадената му възможност частният жалбоподател не е доказал спазването на предвидения в чл. 244, а. 1 ГПК /отм./ седемдневен срок. В тази връзка, въззивният състав не е взел предвид извършеното върху поканата за доброволно изпълнение отбелязване, че същата е връчена на 21.03.2009 г., като се е аргументирал с липсата на данни за това, кой е извършил отбелязването.
Обжалваното определение е неправилно.
Изводът на въззивния съд за просроченост на частната жалба, с която е сезиран, се опровергава категорично от представената пред настоящата инстанция разписка, намираща се на обратната страна на поканата за доброволно изпълнение. От същата е видно, че поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника по изпълнението М. Н. именно на твърдяната от него дата – 21.03.2009 г. Изчислен от тази дата и при спазване правилото на чл. 33, ал. 4 ГПК /отм./, срокът по чл. 244, ал. 1 ГПК /отм./ следва да се счете изтекъл на 30.03.2009 г. /първият присъствен ден след датата 28.03.2009 г. /събота/, която всъщност е последният ден от срока/. И тъй като частната жалба е депозирана на 30.03.2009 г., същата се явява подадена в срок и подлежи на разглеждане.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 820 от 07.10.2009 г. по ч. гр. д. № 501/2009 г. на Плевенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на подадената от М. Н. Н. от гр. П. частна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: