О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 9
гр.София, 05.01. 2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти януари , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 442/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
С. с нестопанска цел “Б.ж.с.” е подало касационна жалба срещу решение от 5.10.2009 г. по гр.д. № 1552 от 2008 г. на Софийски градски, ІV”а” въззивен състав , с което е оставено в сила решение от 14.08.2007 г. по гр.д. № 21054 от 2003 г. на Софийския районен съд, 29 състав и е отхвърлен иска по чл.108 ЗС предявен от касатора срещу Държавата представлявана от Министъра на М. за възстановяване на собствеността и предаване на владението на втория етаж от сградата, построена в дворно място в[населено място], ул. Р. № 157, представляващо УПИ 8/ парцел ХІХ/ , кв.417 , местност “Ц.“. Етажа се състои от две зали с една стая , два вестибюла, кухня и килер и други с отделен вход три стаи с вестибюл ,баня, клозет и входно антре и една тераса с обща площ от 254,40 кв.м. , които са ситуирани като три апартамента , ведно с таванско помещение от 51,70 кв.м. площ и четири избени помещение, ведно с идеални части от общите части на сградата и от дворното място. В обективно и субективно съединение е предявен иск за ревандикация срещу С. община и Б.”С. за апартамент № 2 на първия надпартерен етаж от същата сграда с площ от 85,37 кв.м. състоящ се от кухня, две стаи , килер , баня и тоалетна. Предявен е иск по чл.108 ЗС срещу М. С. П. Г. И. С. и Т. Г. К. за апартамент № 3 на същия етаж с площ от 94,76 кв.м. и срещу И. Н. И. за жилище, оформена от пет тавански стаи с площ от 95,45 кв.м. Исковете са отхвърлени и касатора е осъден да заплати направените от страните разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на съществени процесуални правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В обстоятелствената част на жалбата се посочват и конкретни разпоредби , които според касатора са неправилно приложени.
Към касационната жалба е представено изложение, в което се излагат основания за допускане на касационната проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по няколко въпроса: процесуалния въпрос за възможност по реда на чл.270, ал.2 ГПК да бъде релевирана нищожност на съдебно решение по пътя на възражението; втория въпрос е за възможността за възстановяване на собствеността на юридическите лица, чиято дейност не е надлежно прекратена по реда на чл.146 от Закона за лицата и семейството и които са възобновили дейността си след 1989 г. и третия въпрос по който Сдружението намира, че следва да се допусне касационно обжалване е въпроса за установяване на правоприемството в рамките на един гражданско правен спор , а не в отделно производство срещу охранителня акт какъвто е вписването в съдебния регистър.
Ответниците Държавата представлявана от Министъра на М., М. С. П., Г. И. С. , Т. Г. К., С. община и Б.”С. не са представили отговор .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационата жалба на С. с нестопанска цел “Б.ж.с.” НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по поставените процесуални въпроси, тъй като въпроса за релевиране на нищожността на съдебно решение по пътя на възражението касае правилността на решението и той е изрично законово уреден. Въпроса за установяване на правоприемството в рамките на един гражданско правен спор , а не в отделно производство срещу охранителня акт който касатора подържа в рамките на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е коректно поставен , защото такъв аргумент не е развит в касираното решение. На последно място искането касацията да се допусне по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно възможността за възстановяване на собствеността на юридическите лица, чиято дейност не е надлежно прекратена по реда на чл.146 от Закона за лицата и семейството и които са възобновили дейността си след 1989 г. е неоснователно , тъй като този въпрос не е разгледан в атакуваният съдебен акт от една страна, а от друга всеки субект съществуващ в правния мир може да се възползва от реституционните закони при определени предпоставки на които следва да отговаря .
Софийски градски съд е отхвърлил обективно и субективно съединените искове по чл.108 ЗС предявени от С. с нестопанска цел “Б.ж.с.” срещу юридически и физически правни субекти за апартаменти и др. обекти, находящи се в първия и втори етаж от сградата в[населено място], бул. Р. № 157 защото е намерил, че ищеца не установява правото си на собственост, тъй като не е установил, че е правоприемник на прекратеното сдружение “Б.ж.н.с.” , което е било собственик на сградата към 1953 г.
В рамките на посоченото решение е разгледано наведеното от ищците твърдение за наличие на правоприемство между двете сдружения- прекратено и съществуващо и е прието , че такова липсва. В мотивите към съдебният акт, въззивният съд никъде не е посочил, че въпроса за правоприемството следва да бъде разгледан в отделно съдебно производство. Посочва се , че са налице няколко съдебни акта , в който е постановено прекратяването на сдружението “БНЖС” и че тези съдебни актове не са отменени и проверка за тяхната правилност не може да бъде извършвана инцидентно в рамките на друг съдебен спор. Освен това по реда на чл.146 от ЗЛС /редакция от 1949 г./ сдружението се прекратява от околийския съдия , който съгласно чл.59 от Закона за устройство на съдилищата заседава еднолично , поради което не може да се говори за ненадлежен състав , който обуславя едно нищожно решение . Освен това процесуалния кодекс в чл.209, ал.3 ГПК/отм./ аналогичен на чл. 270, ал. 2 от действащия ГПК изрично предвижда , че нищожността може да се релевира и по пътя на възражението, поради което този въпрос както се каза не е спорен нито подлежи на тълкуване . Освен това е формирана многобройна и непротиворечива практика, поради което разглеждането на конкретното дело не би могло да внесе нещо ново за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
земеделски имот и като такъв е бил заварен от новия кадастрален план, приет през 2005 г. Законосъобразно е прието , че за да се върне имота на предишните собственици и те да могат да се легитимират като собственици към настоящия момент, следва да е била проведена реституционната процедура по ЗПСЗЗ, тъй като новото включване в регулация не води до възстановяване на собствеността в лицето на бившите собственици Следователно възстановяването на този имот следва да стане по реда на чл.10 и сл. ЗСПЗЗ , а сроковете за това са изтекли. Именно това е същественият аргумент за отхвърлянето на положителния установителен иск за собственост предявен от касаторите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 5.10.2009 г. по гр.д. № 1552 от 2008 г. на Софийски градски, ІV”а” въззивен състав .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: